Бъртранд Ръсел нарича Витгенщайн „най-съвършеният пример на гений в традиционния смисъл – пламенен, задълбочен, силен и доминиращ“. Роден през 1889 г. във Виена, в едно от най-богатите семейства в Европа, бъдещият философ Лудвиг Витгенщайн се отказва от цялото си наследство. Няколко пъти прекъсва академичната си дейност, за да работи като фронтови офицер по време на Първата световна война (за което получава няколко награди за храброст), после преподава като начален учител в селски училища, работи като градинар в манастир, а накрая проектира и прочутата къща на сестра си Маргарете Стоунбъро-Витгенщайн, превърнала се в център на културния живот във Виена. Днес в тази сграда, паметник на културата, се намира културната служба на посолството на България в Австрия. След 1929 г. Витгенщайн се връща към философията и доразвива идеите си в посмъртно издадените „Философски изследвания”, публикувани през 1953 г. и оценени като особено значими за съвременната философия.
Макар че след смъртта на Витгенщайн са публикувани множество негови бележки, записки и лекции, през целия си живот той издава само една философска книга, Tractatus Logico-Philosophicus (Логико-философски трактат).
(Ludwig Wittgenstein, 1889 ~ 1951, by Elaenis)
Ние усещаме, че дори да бъде отговорено на всички възможни научни въпроси, проблемите на живота ни все още не ще бъдат изобщо докоснати. Разбира се, тогава повече не остават никакви въпроси; и тъкмо това е отговорът.
(Логико-философски трактат)
За което не може да се говори, трябва да се мълчи.
Философията е единствената работа, която ми носи истинско удовлетворение.
Каква е целта ти във философията? Да покажа на мухата пътя навън от бутилката.
За някой, който знае твърде много, е трудно да не лъже.
Да преодолееш нещо не е въпрос на интелект, а на воля.
Ако хората не правеха глупости, нищо интелигентно не би било измислено.
Не стой в безплодните висини на интелигентността, слез в зелените долини на глупостта.
Сигурно е правилно да се каже: съвестта е гласът на Бог.
Логиката не е учение, а огледален образ на света.
Лицето изразява душата на тялото.
Аспектите на най-важните неща в живота остават скрити, поради своята простота и фамилиарност.
Какво знам за Бог и смисълът на живота? Знам, че този свят съществува.
Което не може да се каже, може да се покаже.
Границите на моя език обозначават границите на моя свят.
Светът е съвкупност от фактитe, не от нещата.
Има неща, които наистина не могат да се опишат с думи. Те разкриват самите себе си. Те са това, което е мистично.
За истински религиозния човек няма нищо трагично.
Няма нищо по-трудно от това да не се самозаблуждаваш.
Нашите най-големи глупости могат да се окажат много мъдри.
Философията е битка с чара на нашата интелигентност с помощта на езика.
Да лежиш на лаврите е също толкова опасно, както когато вървиш през снега. Може да задремеш и да умреш в съня си.
Когато причините свършат, започва убеждаването.
Логиката в света предшества всяка истина и лъжа.
Изповедта трябва да бъде част от новия ти живот.
Изпитвам само едно огромно затруднение – да се изразявам.
(C.O.M.A. Chris Oakey Museum of Art)
Снимка: Alchetron
