„За къде сме без нещастията си? Ние отчаяно се нуждаем от тях, именно отчаяно.“ ~ П. Вацлавик
Хиляди психолози, консултанти, последователи на невролингвистичното програмиране, инструктори, треньори и други наставници, насочващи хората по правилния път, в общ порив се борят за щастието на човечеството. Те измислят различни технологии, методики, тренинги и други хитрини, за да промият мозъка ви и да ви приближат до заветната мечта – да станете свободни и щастливи. Юлия Свияш прави точно обратното – тя смята, че всеки човек е специалист по създаването на нещастия и през 2009 представя на читателите наръчник със съвети „Как неволно съсипваме живота си и живота на нашите близки – позитивна психология наопаки“ – безценни инструкции как непрекъснато да саботирате собствения си живот и да вгорчавате този на околните, превръщайки се в жертва.
УПРАЖНЕНИЕ „АЗ СЪМ ЖЕРТВА!”
Първото и основно правило е за нищо на света да не признавате, че страдате доброволно! И през ум да не ви минават подобни мисли!
Не поемайте никаква отговорност. За какво да се товарите с излишни проблеми? По-добре помислете кого можете да обвините за проблемите си.
Задължително си направете „здравна карта”, в която да вписвате всичките си болести, здравословни проблеми, ужасни бедствени ситуации, нещастни случаи, при които сте пострадали, случаи на жестоко и подло отношение от страна на околните към вас и т.н.
Ако към четиридесетгодишна възраст нямате с какво да се похвалите, поне ще има с какво да се оправдавате.
Оплаквайте се, колкото е възможно по-често. Оплаквайте се, особено от хората, които не са до вас. Оплаквайте се на хората, за които предварително знаете, че не могат да ви помогнат. Но могат да ви изслушат с разбиране.
Ако не пожелаят да ви слушат, ще имате още един аргумент във ваша полза – на никого не му пука за вас!!!
Когато срещнете приятели и познати, не пропускайте възможността да опишете тежката си съдба. На въпроса: „Как си?” никога не отговаряйте „Добре!”. Разказвайте им за нещастията си в детайли. Нека знаят колко ви е тежко...
Убедете себе си и другите, че хронично не ви върви. Вярвайте, че нищо не можете – и действително нищо няма да можете.
РЕЧНИК НА ЖЕРТВАТА
Целта на речника на жертвата е да реши една основна задача: да привлече вниманието, да предизвика състрадание, да информира обкръжението си за положението, в което се намира и колко й е тежко.
Ако не беше..., щях...
Не съм виновен аз, а той (тя, те ,съдбата, обстоятелствата, звездите, наследствеността, кармата и т.н.)...
Нищо не мога да променя...
Нямам друг избор...
Нямам изход...
Аз съм длъжен, задължен, принуден...
Няма да го понеса...
Той (тя, те) ще ме вкара в гроба!
Кажете, какво да правя???
УПРАЖНЕНИЕ „БЕДНИЯТ РОДНИНА”
Това е специална, може да се каже елитна форма за изпълнение на ролята на жертва. Играете скрити зад маската на скромността и благородството, затова сякаш няма в какво да ви упрекнат. Основната цел е да привлечете вниманието, да предизвикате състрадание, да си вдигнете цената, да манипулирате.
Не ми обръщайте внимание...
Е, не става въпрос за мен...
Не мислете за мен...
На мен много не ми трябва...
Няма за какво да ми благодарите...
Аз дори не се оплаквам...
Аз мога и най-накрая...
Всичко ще понеса...
Ама моля ви, няма нужда...
Ама аз нямам никакви претенции...
Никого не обвинявам...
Забавлявайте се, а аз ще полегна... Нещо ме заболя главата...
Нека всички нещастия се стоварят върху моята глава, а не върху твоята...
На моята възраст вече е късно да се мисли за...
Особено изискана форма на упражнението „Бедният роднина” е скромното седене в ъгъла с поглед, устремен към пода, без да пророните нито дума.
ПРЕДЛАГАМЕ ВИ – ИЗБИРАЙТЕ!
Ето няколко популярни роли, които позволяват: да свалите отговорността от себе си, да се обградите със съжаление и да изпитате силни душевни страдания.
Жертва на негодника: негодникът може да бъде вашият съпруг, любовник, началник, приятел, враг, с други думи – всеки индивид.
Жертва на човека, за когото се грижите – най-подходящи за ролята на ваши мъчители са отново съпругът ви, детето, особено поотрасналото, някой роднина, родителите ви.
Жертва на самотата – тази роля е еднакво подходяща за мъже и жени без значение от възрастта, страдащи от липсата на партньор, който да задоволи душевните и телесните им потребности.
Жертва на нещастна любов – също е подходяща за всеки, който иска да страда красиво и изтънчено.
Жертва на излишните килограми – роля, особено подходяща за жени, посветили се на борбата с непослушното си тяло, което постоянно яде и трупа мазнини.
Жертва на комплексите – за всички неуверени в себе си скромни същества.
Жертва на грозотата – за всички, които изпитват безпокойство, като се погледнат в огледалото, било то заради формата на носа, или заради някоя друга част на тялото, която не ги удоволетворява.
Жертва на развода – за всички инвалиди от семейните войни.
Жертва на изневярата и ревността – за тези от вас, които се измъчват от въпроса: какво прави вашият партньор с половите си органи през свободното от вас време.
Жертва на работата – за тези, които се отдават изцяло на работата си, а работата не бърза да им се отблагодари нито морално, нито материално.
Жертва на неблагодарността – за тези, които не са получили достойна награда за добродетелите си.
Жертва на самокритиката – за изтънчените мазохисти, които не са лишени от интелект и които обичат да чоплят душевните си рани – дори и да няма такива- и да ги демонстрират на околните.
Жертва на собствената добрина – за тези, които правят добрини на хората, без да се интересуват дали те се нуждаят от тях, а след това искат добрината им да бъде оценена.
Жертва – мъж под чехъл – роля, подходяща за всяко интелигентно и деликатно мъжле, потиснато от „мощната” си половинка или нейната майка, или и от двете.
Жертва на безчувствен егоист – за емоционални и чувствителни жени, които са имали нещастието да свържат живота си с доста сдържан мъж.
Жертва на жилищния въпрос – за тези, които живеят в дупка с площ два квадратни метра и постоянно мислят за размяна, замяна, напускане или преместване в по-просторна дупка.
Това е кратък и далеч не пълен списък с възможните роли, които можете да изпълнявате с наслада. С години, десетилетия. Докато не ви омръзне.
* Юлия Свияш, „Как неволно съсипваме живота си и живота на нашите близки - позитивна психология наопаки“, изд. СофтПрес
Картини: Cristina Troufa
