„Най-лесно е да простиш собствената си изневяра.“ ~ Кристина Кофта
Проф. д-р Хелън Фишер е антрополог, старши научен сътрудник към института за полови и сексуални изследвания „Кинси“, член на центъра за човешки еволюционни изследвания в Департамента по антропология към университета „Ръджерс“. Автор е на шест книги, посветени на човешката сексуалност, брак, както и на половите различия на мозъка. В книгата си „Анатомия на любовта“ тя прави изследване върху естествената история на любовта, брака и изневярата.
(Jealousy. From the series The Green Room, 1907 - Edvard Munch)
Десетки етнографски проучвания и безброй исторически и литературни творби свидетелстват за широкото разпространение на извънбрачните сексуални връзки по света. Въпреки че флиртуват, влюбват се и се женят, човешките същества също са склонни да изневеряват на съпрузите си.
Културните нрави наистина влияят на определението и нагласата за прелюбодеяние. Отстъпването на съпруги, известно като съпружеско гостоприемство, е обичай всред няколко народа Инуит (ескимоси). Тази форма на прелюбодеяние произлиза от тяхната представа за родство. Ако съпругът желае да заздрави връзките си с ловен другар, той може да му предложи сексуалните услуги на жена си – но само с нейно разрешение. Ако всички са съгласни, тя се съвкупява с този делови партньор няколко дни или дори седмици. Жените също предлагат секс на гости и непознати. Но жените Инуит гледат на тези извънбрачни връзки като ценни възможности за вечно родство, а не като на обществено провинение.
Хората от племето Кофяр в Нигерия определят изневярата по съвсем различен начин. Жена, която е недоволна от съпруга си, но не желае да се разведе, може да си вземе допълнителен любовник, с когото живее отрито в дома на съпруга си. Мъжете от племето имат същата привилегия. Никой не смята тези извънбрачни връзки за прелюбодеяние.
Сексуалният двоен стандарт за прелюбодеянието е възникнал в някогашните земеделски общества, където хората използват ралото (а не мотиката), за да отглеждат различни култури – общества като тези на някогашните японци, китайци, индуси и европейци преди индустриализацията. В тези патриархални общества прелюбодеянието не е било дори термин, редовно употребяван за мъже, а е било до голяма степен смятано за женски порок.
В по-голямата част от Азия съпрузите са били насърчавани да имат държанки. По традиция китаец или японец можел да бъде заклеймен като прелюбодеец само ако е спал с жената на друг мъж. Това било табу. В Китай такива закононарушители са били изгаряни. Ако някой мъж съблазнял жената на свой гуру в Индия можели да го принудят да седне на нажежена желязна плоча и след това да отреже собствения си пенис. Единственият достоен изход за японеца било самоубийството. По традиция в земеделските общества в Азия само сексът с гейшите проститутките, робините и държанките не се смятал за прелюбодеяние.
Подобно на другите земеделски общности, народите по долината на Тигър и Ефрат можели да накажат жена прелюбодейка с екзекуция или да й бъде отрязан носът.
Какво се случва в наши дни?
През 20-те години на ХХ век психиатърът Джилбърт Хамилтън, пионер в изследването на секса, съобщил, че 28 от всеки интервюирани 100 мъже и 24 от 100 жени са имали извънбрачни връзки. Допитване до около 106 000 читатели на списание „Космополитън“ в началото на 80-те години показа, че 54 на сто от омъжените жени са имали поне една връзка, а анкета на 7239 мъже установи, че 72 на сто от женените повече от две години вече са изневерили на съпругите си.
Кой обаче може да гарантира, че тези данни са верни?
Мъжете са склонни да се хвалят със сексуалните си подвизи, докато жените крият изневерите си. Може би омъжените жени от предишните десетилетия са признавали по-малко от любовните си истории, докато тези от 80-те години са по-честни. Може би жените от средната класа днес имат повече „възможности“, защото работят извън домовете си. Може би мъжете се чувстват по-свободни да изневеряват, когато жените са по-независими финансово.
Наскоро прочетох четирийсет и две етнографски изследвания за миналото и настоящето на различни хора и открих прелюбодеяние при всички. Някои от тях живели в жилищни кооперации, други – в къщи или в сламени колиби. Някои отглеждали ориз; други правели пари. Някои били богати; други – бедни. Някои изповядвали християнството, други почитали боговете, олицетворявани от слънцето, вятъра, скалите и дърветата. Въпреки брачните им традиции, въпреки риска от развод, независимо от културните им нрави за секса, всички те прелюбодействали дори тогава, когато това се наказвало със смърт.
Публично бичуване с камшик, заклеймяване, бой, изгнание, осакатяване на гениталиите, откъсване на нос или ухо, отрязване на крайници, осакатяване на бедра, развод, напускане, бой до смърт с камъни, изгаряне, удавяне, задушаване, разстрел, пробождане с нож – подобни жестокости били отсъждани от хора в различни части на света за любовни прегрешения. Учудващо е, че при такива наказания човешките същества изобщо започват извънбрачни връзки. Въпреки това го правим. Защо?
От Дарвинова гледна точка е лесно да се обясни защо мъжете по природа имат интерес към сексуалното разнообразие. Ако един мъж има две деца от една жена, той, генетично казано, се е „възпроизвел“. Но ако той има любовни връзки с повече жени и се случи така, че има още две деца от тях, той удвоява приноса си към следващото поколение. Затова според биологичното обяснение мъжете, които търсят разнообразие, имат и повече деца.
Защо обаче жените прелюбодействат? Жената не може да ражда деца всеки път, когато се промъкне в леглото на някой любовник; тя може да забременее само в определени периоди от менструалния си цикъл. Освен това жената носи детето девет месеца и после обикновено минават още няколко месеца и дори години, преди да може да зачене отново. За разлика от мъжа, жената не може да се плоди при всяко съвкупление.
Обаче простата математика повдига един въпрос. В края на краищата всеки път, когато един хетеросексуален мъж „скита“, той се съвкуплява с жена. А тъй като огромното мнозинство от възрастни в почти всички общества по света са женени или обвързани, логиката налага предположението, че когато един женен мъж се промъква в храстите на Амазония, зад скалите в Австралия, в чуждата колиба в Африка или Азия, той по всяка вероятност се сношава с омъжена жена.
Всъщност съществуват поне четири причини, поради които прелюбодеянието може да е било биологически присъщо за нашите предшественички жени.
Най-очевидната от тях била представена от Ниса, жена от племето Кунг, която днес живее в пустинята Калахари в Южна Африка. Когато антроположката Марджъри Шостак я срещнала през 1970 г., Ниса живеела с една ловна дружина заедно с петия си съпруг. Имала и много любовници. Когато Шостак попитала Ниса защо поддържа толкова много любовници, Ниса отговорила: „Жената върши много работа, затова трябва да има любовници, където и да отиде. Ако отиде в друго село на гости и е сама, тогава някой ще й подари мъниста, друг ще й даде месо, а трети – някаква друга храна. Тя ще се върне вкъщи, след като за нея са се погрижили добре.“
Така Ниса обобщи в няколко изречения очевидното обяснение за интереса на жените от сексуалното разнообразие – допълнителната храна. Допълнителните стоки и услуги биха осигурили на нашите предшественички прелюбодейки повече подслон, храна и придобивки, които им обезпечавали повече защита и по-добро здраве и оттук – възможност за оцеляване на децата им.
Второ, прелюбодеянието вероятно е служело на нашите предшественички жени като застрахователна полица. В случай че „съпругът й“ умрял или я изоставел, тя имала под ръка друг мъж, който можел да й помогне в родителските задължения.
Трето, ако някоя жена се „омъжвала“ за беден ловец с лошо зрение и страховит или непоносим темперамент, тя трябвало да подобри генетичната линия, като роди деца от друг мъж – Мистър Добър ген.
Четвърто, ако една жена имала деца от много бащи, всяко дете щяло да бъде различно, увеличавайки вероятността някои от тях да оцелеят въпреки непредсказуемите промени в околната среда.
Докато пазели в тайна извънбрачните си връзки, жените от древността можели да си осигурят допълнителни средства, сигурност в живота, по-добри гени и по-разнообразни ДНК за биологическото си бъдеще. Затова онези, които се промъквали в храстите с тайни любовници, продължавали да живеят и несъзнателно предавали на женския дух през вековете онова, което кара съвременните жени да изневеряват.
Антроположката Сара Хърди има своя хипотеза за примитивното начало на прелюбодеянието при жените. Тя посочва, че женските маймуни доста често правят секс заради самия секс. По време на разгонване например женското шимпанзе се сношава с всеки мъжкар, който срещне, освен със синовете си, като целта не е просто зачеване на дете. Всъщност това обслужва две Дарвинови цели: да се сприятели с мъжките, които иначе биха могли да убият бебето й, и да обърка бащинството, така че всеки мъжки в общността да се държи бащински спрямо бъдещото й дете.
И така: кой търси повече сексуално разнообразие – мъжете или жените?
Моето скромно предположение е, че в нашата многогодишна еволюционна история повечето мъже са се стремели към тайни връзки, за да разпространяват гените си, докато жените са развивали две алтернативни стратегии за придобиване на ресурси: някои жени предпочитали да бъдат относително верни на един мъж, за да пожънат много придобивки от него; други се впуснали в незаконен секс с много мъже, за да придобият средства от всеки един от тях. Този сценарий почти съвпада с общите представи: мъжът – естествен плейбой, жената – мадона или лека жена.
Когато в анкети питат мъжете и жените защо започват извънбрачни връзки, прелюбодейците обикновено казват: „От страст“, „От любов“ или „Не знам“. Психолозите биха добавили, че някои прелюбодейци искат да ги хванат, за да „позакърпят“ брака си. Други използват тайните си връзки, за да запазят брака си, като задоволяват някои от потребностите си извън него. Трети пък използват изневерите си като извинение за това, че напускат съпругата или съпруга си.
Едни търсят внимание. Други се стремят към независимост. Или самостоятелност. Искат да се чувстват специални, желани, по-мъжествени, по-женствени, по-привлекателни или по-добре разбрани. Търсят повече общуване, интимност или просто повече секс. Жадуват за драма, вълнение или опасност. Малцина търсят отмъщение. Някои искат да намерят „идеалната“ любов. А някои искат да докажат на себе си, че все още са млади – т.нар. връзка на последния шанс.
Керъл Ботуин ни казва, че някои мъже не могат да бъдат верни, защото са останали в „бебешката фаза“; такива хора се нуждаят от още един родител, когато пътуват или партньорът им го няма. Други сексуално неверни мъже и жени са израснали в семейства, в които родителите никога не са били интимни, затова като възрастни тези хора създават нездрави бракове и се стремят към необвързващи взаимоотношения.
Някои мъже поставят жените си на пиедестал, но обичат да спят с жени от „улицата“. Някои жени и мъже са нарцистични; те се нуждаят от многобройни любовници, за да демонстрират бляскавата си фасада. Има и такива, които обичат триъгълника, постоянния допир с риска. Други се увличат по потайността. Някои искат да решат сексуален проблем.
Много други социологични и психологически фактори също са свързани с прелюбодеянието. Пълният работен ден, равнището на образование, поколението, към което принадлежи, степента на финансова независимост, предбрачният сексуален опит, ценностите на родителите и техните занимания, хроничната болест на съпруга или съпругата, фригидността на съпругата или постоянните пътувания на единия от партньорите – всичко това влияе и подтиква към прелюбодеяние.
Като последователка на Дарвин, предпочитам простото обяснение на мъжа, който казва, че се стреми към разнообразие, и това на Ника, която споделя: „Един мъж ти дава само един вид храна. Но когато имаш любовници, един ти носи едно, а друг – нещо различно. Един идва през нощта с месо, друг с пари, трети с мъниста.“ В тези отговори прозира честността на еволюцията. И въпреки че жената, която си ляга с колегата си, не мисли за генетичното си бъдеще, когато е под завивките, а последното нещо, което един съпруг желае, е да оплоди колежката си, която е съблазнил след коледното тържество, именно хилядите тайни срещи между любовници и генетичната отплата за това са причината за склонността към прелюбодеяние в днешния свят.
От Хелън Фишер „Анатомия на любовта“, изд. Хомо футурус
Картини: Edvard Munch (1863 ~ 1944), Wikimedia Commons