През 40-те години на 20-ти век, немският психиатър и психоаналитик Фредерик (Фриц) Пърлс и съпругата му Лора, основават гещалт-терапията. Тя учи терапевти и пациенти на феноменологията на съзнанието, чрез което възприемаме, усещаме и действаме, и което се различава от тълкуването и пренареждането предварително на съществуващите нагласи.
***
„Аз живея моя живот и ти живееш твоя. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти, нито пък ти – за да сбъднеш моите. Ти си ти и аз съм аз и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно. А ако се разминем, нищо не може да се направи...”
Гещалт-молитвата на Фриц ПЪРЛС
(1893 ~ 1970)
Правя извода, че основната личност на нашето време, е невротичната личност. Това е моето предположение, защото вярвам, че живеем в ненормално общество, където има само един избор – или да си участник в колективната психоза, или да рискуваш и да оздравееш, или да бъдеш разпнат.
Ще бъдеш обсаден дотогава, докато не пожелаеш да се предадеш и да станеш самия себе си.
Човек може да надскочи собствените си предели единствено, когато се опира на своята истинска природа, а не на нечии амбициите и изкуствени цели.
Едно от най-общите неопределени преживявания, е обидата. Това е незавършена ситуация. Ако сте обидени, означава, че сте застинали, не можете да направите крачка напред и да изразите своя гняв, за да промените света и да получите удовлетворение, не можете да забравите това, което ви тревожи. Обидата – това е еквивалент на стисната до болка челюст.
Зад всяко чувство на вина има скрито негодувание.
Според самата същност на самосъзнанието, човек не може да бъде щастлив през цялото време.
При „тук” и „сега” няма проблеми. Вие може да създадете от това проблем, ако забравите, че сте тук и сега.
Колкото по-малко сме уверени в себе си, колкото по-малко се докосваме до самите себе си, толкова повече ще искаме да контролираме.
Вие не се задължени да се стремите да се харесате на всички, и вас съвсем не трябва да ви вълнува това, че някой там не ви харесва.
Пациентът се отличава от психотерапевта само по степента на изразеност на неврозата.
Чувството за вина не е нищо по-различно от неизказан упрек. А тревогата – нищо по-различно от разрив между "сега" и "после".
Светът е действително такъв, какъвто е. И вашата позиция за него ще бъде такава, каквато изберете от това, което ви предлага светът.
Навсякъде и винаги, когато съществуват граници, те се възприемат едновременно и като контакт, и като изолация.
Не бутайте реката, тя тече сама по себе си!
Вие използвате тялото си, вместо да бъдете самото тяло.
Снимка: reflections yaro
