„Няма щастие без болка.”
Преди да се прочуе като един от най-изявените съвременни автори на книги по практическа психология, Йозеф Киршнер работи като преводач, репортер и автор на рекламни текстове. Биографията му е пример за човек, преуспял благодарение на собствените си сили. Големият си пробив австриецът прави още с първата си книга: „Манипулирайте, но правилно“. Всяко следващо заглавие се продава в огромни тиражи и се превежда на много езици: „Изкуството да бъдеш егоист“, „Помогни си сам, за да ти помогне и друг“, „Изкуството да бъдеш беден, но щастлив“, „100 стъпки към щастието” и други. Киршнер е поканен за лектор в Харвард, преподава журналистика във Виенския университет. Житейският му път свършва през 2016-та, на 84-годишна възраст.
За личното щастие и брака – разумно и мъдро, споделено от книгата „Изкуството да бъдеш беден, но щастлив“ (Изд. „Кибеа”)
***
Когато търсим личното си щастие, постоянно ставаме жертва на три грешки:
Първа грешка – Искаме да го постигнем бързо и лесно.
Втора грешка – След като веднъж сме завоювали щастието, желаем да го запазим за вечни времена.
Трета грешка – Липсва ни ведрото спокойствие да се наслаждаваме докрай на всяко щастие, преди да се впуснем в търсене на ново.
За безброй хора бракът е типичен пример как могат да бъдат допуснати едновременно и трите грешки. Макар драмата да се разиграва в различни варианти, основната структура на взаимовръзките винаги е сходна.
Двамата партньори се откриват един друг и са щастливи. Но често това щастие е относително. Защото онзи, който досега не е имал късмет в любовта, приема като голямо удовлетворение факта, че най-после за първи път му е провървяло.
Процесът на едностранното или взаимното завоевание често е единственият истински динамичен процес при такава връзка. Щом веднъж завоеванието се е осъществило и партньорите са разменили клетви и признания, борбеният момент бързо отшумява и двамата свикват един с друг. Общото щастие е настъпило внезапно и експлозивно – но какво става по-нататък? Партньорите вярват, че им е достатъчна самодоволната констатация – най-после открих дълго лелеяното щастие. Те може и да са го открили, но то няма да се задържи от само себе си, ако не се борят за него ден след ден.
Надеждата, че веднъж изживяното общо щастие ще трае вечно, често е последвана от прокрадващия се страх, че още утре може да настъпи краят. Оправдан страх, на който толкова много хора безпомощно се отдават. Други се опитват да го прогонят, като своевременно се оглеждат за нов обект на щастието си, без да са предприели сериозен опит за преодоляване на първите кризи. Или с други думи – за общото щастие трябва непрекъснато да се воюва.
В обобщение можем да кажем, че сме склонни лесно да изоставяме щастието, което бързо сме постигнали. От друга страна, чест повод за разпадането на редица бракове е неспособността да се наслаждаваме на съвместното си щастие заедно.
Какво ще рече да се наслаждаваме на щастието? Ще рече, че няма щастие без болка. Следователно, който не е разбрал, че всяка мъка, всяка ревност, всяко поражение и всяко разочарование са също толкова важни, колкото и самото усещане, че си щастлив, едва ли има шанс да отвоюва максимално щастие в живота си.
Трябва да изоставим илюзията за бързото и удобно щастие, както и фалшивата надежда, че днешното щастие, без усилие, можем да пренесем в утрешния ден. Можем, наистина. Но само ако не гледаме на фазата, в която щастието изчезва, като на неразрешим проблем, а като на стимул за нова борба.
От: „Изкуството да бъдеш беден, но щастлив”, Йозеф Киршнер, Изд. Кибеа, 1998
Снимка: Talk TV
