Колкото по-малко мисли човек за себе си, толкова по-малко нещастен е ~ Лудвиг  БЬОРНЕ

„Всеки час, посветен на омразата е вечност, отнета от любовта.“

Немско-еврейски политически писател и сатирист Карл Лудвиг Борн (1786-1837), считан за част от движението "Млада Германия" учи медицина и право преди да започне да пише и да се превърне в един от водещите мислители в Германия. Идеите в неговите произведения успяват да вдъхновят половин век по-късно самия Зигмунд Фройд за един от най-важните му подходи при психоанализата – свободните асоциации.

Лесно се скрива ненавист, трудно  любов, а най-трудно  равнодушие.

Какво е това разум? Безумието на всички. Какво е това безумие? Разумът на един.

Няма нищо по-постоянно от промените.

За обичащия човек цялата вселена се слива в любимото същество.

Съществуват хиляди болести, но здравето е само едно.

Не доверявайте страстта на гласа на разума. Разумът е достатъчно разумен, за да застане на страната на по-силния  на страната на страстта.

Страстите се лекуват не с разум, а с други страсти.

Единственият съвет, който мога да дам на честните хора как да съхранят себе си: бъдете горди!

У жените любовта еднакво често е и дъщеря, и майка на ревността.

Да бъдеш свободен  нищо; да станеш свободен  всичко.

Робството прави човек само нещастен, но не го лишава от достойнствата му, сервилността го унижава.

За да стане властта по-силна, трябва да се ограничи.

Между разум и разсъдък има такава разлика, както между кулинарната рецепта и пая.

Прекрасните изречения, пълни със сили и остроумия, никога не се забравят, те се съхраняват в паметта цели столетия, преминавайки от поколение на поколение.

Колкото по-малко мисли човек за себе си, толкова по-малко нещастен е.

Справедливостта е толкова необходим за живота продукт, колкото хляба.

За да погубиш добродетелта, достатъчно е да се усъмниш в нея.

Чувственото развращение е по-скоро следствие, отколкото причина за влошеното здраве.

Освобождаването от заблуждения ни прави по-мъдри, отколкото откриването на истината.

За да стигнете до дъното на мъдростта, човек трябва да изчерпи цялата човешка глупост.

Всеки човек има право да бъде глупав. Срещу това нищо не може да се каже, но това право трябва да се използва с някаква умереност.

Народът е подобен на дете, което може само да плаче или да се смее. Добре е да различаваш дали той се радва или страда. Но на какво се радва и от какво страда е трудно да се разбере.

Истината е само заблуждение, което е просъществувало столетия. А заблуждението е истина, която е просъществувала само минута.

Умният човек, не само никога няма да каже нищо глупаво, но даже и никога няма да чуе нищо глупаво.

Уплашената жена е най-опасната. Понеже жената така лесно се плаши.

Трудно е да се реши, кое е по-неприятно  да се махне нагарът от свещта или да убедите жена с помощта на доводи. Всеки две минути е нужно да започнеш работата отново. Ако изгубиш търпение, след малко ще изгасне малкият пламък.

Всеки човек обича свободата, с тази разлика, че справедливият я желае за всички, а несправедливият само за себе си.

Само забранената дума е опасна.

Голямото сърце е като океан, който никога не замръзва.

Човек може да мине без много неща, но не и без друг човек.

Страданието е баща на мъдроста, а любовта нейна майка.

Откровеността е източник на всяка гениалност.

Вземете няколко листа хартия и за три последователни дни запишете, с каквото и да е фалшифициране или лицемерие, всичко, което идва в главата ви. Напишете какво си мислите за себе си, за вашите жени, за турската война, за Гьоте ... за последната присъда, за онези, които са по-стари от вас власт  и когато трите дни са свършили, ще бъдете изумени от какъв роман и в теб са се появили изумителни мисли. Това е изкуството да станеш оригинален писател за три дни.

Всеки час, посветен на омразата е вечност, отнета от любовта.

Който не обича, не може да мрази; който не се възхищава на нищо  не може да презира; който не може да обожествява  не може й да проклина.

Нищо не е постоянно, а промяна, нищо постоянно, освен смърт. Всяко пулсиране на сърцето причинява рана и животът би бил безкрайно кървене, ако не беше за поезия. Тя ни подсигурява онова, което Природата ще отрече  златна епоха без ръжда, пролет, който никога не избледнява, безоблачно просперитет и вечна младост.

Снимка: jewishencyclopedia.com

В този ред на мисли