Мъдростта на времето
Плотин (204-270 сл. Хр.) е древногръцки философ-идеалист, считан за основател на неоплатонизма. Той доразвива учението на Платон в сложна духовна космология, която включва три субстанции: уникалност, интелигентност и душа. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип – чрез разсъждението всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за възприятието чрез сетивата и за познанието, базирана на идеята, че съзнанието играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме - че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяка от които съдържа по 9 трактата. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от ученика му Порфирий.
Обърни се към самия себе си и виж. Ако не виждаш красотата у себе си, постъпи подобно на скулптора, творящ прекрасна статуя – едно той изрязва, друго полира, едно преправя, друго – почиства – докато не се получи прекрасно. Така и ти – премахни излишното! Изправи онова, което е криво, осветли тъмното, направи го сияещо. И не спирай да обработваш собствената си статуя, докато не заблести пред тебе богоподобната сияеща красота на добродетелите, докато не съзреш мъдростта, намираща се в свещеното чисто величие.
Всеки обича, но всеки страда различно. Има такива, които се измъчват особено много. И тъкмо тях наричат любящи.
Червеното звучи, сияе като огън, а в огъня е заключена „простата красота”.
Колкото по-добър си ти самият, толкова си по-доброжелателен към човеците и всичко наоколо.
Човекът има място по средата между боговете и животните – един път достига божествени висоти, друг път е подобен на дивия звяр. Болшинството от хората така и остават по средата.
Красотата се състои не в самата материя, а в господството на висшето над нисшето, на идеята над материята, на душата над тялото, на разума и доброто над душата.
Картина: Plotinus, from The School of Athens, by Raphael, painted it in 1511, Apostolic Palace of the Vatican
