„Няма нищо по-двусмислено от страстта. Тя може да преминава от най-висша към най-мерзка форма на любов.”
Диалог между глухи
Това е диалогът на страстните натури с унифицирания свят. Връзката между тях нерядко е напълно прекъсната. Тогава започва разговор между глухи, между притежателите на Анима (женския полюс) и собствениците на Анимус (мъжкия полюс).
Ако приемем, че Анимата е полюсът на страстта, можем да заключим, че жената - сама по себе си Анима, е страстна натура, въпреки че страстта й е задушена от някаква социална роля (мъжки полюс), с която тя все повече се натоварва.
Притежатели на Анима са предимно поетите, мистиците, духовно извисените, метафизично настроените, надарените с богато въображение, ирационалните, романтиците, чудаците, хората с развито чувство за трагизъм, топлите, ведрите хора.
Притежатели на Анимус са хората с конкретно мислене, трезвомислещите, интелигентните, моралните, линеарните, студените, разсъдъчните. Ето защо, въпреки че суетата го кара да смята обратното, мъжът получава светлината и топлината от жената, намираща се вътре в него или вън от него (женски полюс = топлина, светлина). Очевидно е обаче, че човешкото същество не може да бъде затворено в строго определена категория. Във всеки от нас съжителстват и двата полюса - мъжкият и женският. Всичко зависи от широтата на Анимата и от нейната свобода.
Пазете се от изтласканото!
Другояче казано: пазете се от внезапно избухналите страсти. Те могат да изригнат ненадейно като вулкан във всеки момент и във всяка възраст. Понякога помитат всичко по пътя си.
Мъжете със силно изразен женски полюс (Анима) са особено предразположени към това. Обясненията са много. Изтласкването на дълбинната им Анима може да се дължи на „кастрираща", поглъщаща, обсебваща майка или на прекалено грижовна майка, или пък на прекалено обичана майка. Неуспелият да преодолее Едиповия комплекс син се оженва за „копие" на майка си. По-късно потенциалната му страст се насочва към друга жена, срещната по волята на случая, върху която той проецира женския си полюс (такъв, какъвто е в момента). Тогава изтласканата Анима се проявява с пълна сила.
Жените, отъждествили мъжкия си полюс с бащата (прекалено властен или обожавай баща), се омъжват за неговото „копие". Впоследствие те могат да изпитат невъздържана страст към мъж, който ще „попълни" накърнения им мъжки полюс.
Други примери
Мъжете, чийто мъжки полюс (Анимус) е бил хипертрофиран от бащата (вдъхване на стремеж към „властта", насочване към бизнеса, строго възпитание, даване предимство на социалните отношения, на хорското мнение и т. н.), обикновено изтласкват своята Анима. Те се женят за мъжкарана или за безлична жена, която да доминират. Освен ако не се оженят за копие на собствената си майка, при която са намирали убежище от бащиното възпитание. Страстта на такива мъже е прекалено притъпена, за да се прояви. Но ако се пробуди...
Жените, погълнати от майките си, изтласкват мъжкия си полюс. Тяхната екстравертност е слаба или нулева. Обикновено се омъжват за кротък човек, който се отнася към тях „майчински". Проявяват страст към мъжествените, понякога груби мъже, на които се подчиняват Нужно ли е да казваме колко много мъка могат да причинят подобни често срещани ситуации (с техните безброй варианти)? В това отношение понятието „страст" възприема първоначалното си отрицателно значение на „страдание".
Скандалът на предизвикателството
Знаем, че любовта и страстта понякога поемат по твърде необичайни пътища. Случва се например някой красив, умен, богат мъж внезапно да се влюби в грозна (според нормите!), напълно непривлекателна за повечето хора жена. Случва се и красива, задоволена във всяко отношение жена да бъде понесена от течението на страстта си към „грозен" или глупав, или пък недодялан мъж. Млада жена безвъзвратно се оплита в мрежите на любовта си към много по-възрастен от нея мъж. Младеж се влюбва до полуда в двойно по-стара от него жена. Примери колкото щете. Притаена зад завесата, добродетелната публика се възмущава от скандала, от „противоестествената" връзка, прибягвайки до аргументите, услужливо подадени й от обществото. Така се стремим да вкараме в релси всичко, което се отклонява от правилата ни. Чувстваме се по-сигурни, когато прилагаме критериите на разума към ирационалното. И с всички сили се стремим да натикаме обратно в затвора онези, които са успели да излязат от него. Очевидно е, че в този случай мислим за това, което виждаме, а не за това, което е. Лесно е да обясним какво виждаме. Но дори обяснението да е вярно, то далеч не е изчерпателно. Дали пък тези страстно влюбени хора не са своеобразни „мутанти", насочили се към божествените простори (както впрочем всички страстни натури), пренебрегнали напълно общественото мнение и законите на тялото? Нали се случва страстите, които наричаме абсурдни, да доведат до трайни и щастливи връзки? Нима едното не оправдава другото? Тъй или инак тези хора се намират далеч от световете, в които уеднаквяването на индивидите не е нищо друго, освен сведено до нулата желание за безкрайност. Тяхната страст е плесница и предизвикателство. Да ги преследваме ли? Или да ги поздравим?
От магмата до изригването
Изразът „вулканична страст" не е гола фраза. Кратерът на вулкана е само видимата му част. В недрата на земното кълбо магмата започва да се топи и да се изкачва към кратера, откъдето ще изригне унищожителният облак от пепел, но и плодоносната лава. Подобно на вулкан афективността много дълго може да остане в състояние на летаргия и после внезапно да се пробуди. Задушавани от обществените, моралните, религиозните и възпитателните норми, инстинктивните и афективните процеси постепенно „ферментират" и след време избухват в резултат на неудържимия приток на енергия, предизвикан от случайната среща с „другия". Тогава, ако разстройството на афективното състояние е твърде голямо, са възможни сериозни физически, душевни или афективни смущения. Налице е патологична страст, каквото и да е естеството й: любовна, спортна, религиозна и т.н. Един от признаците на патологичната страст е морбидната ревност. Проява на истински канибализъм и вампиризъм, тя превръща другия в затворник и се храни от него. Известно е, че кризите на болезнена ревност могат да доведат до драматични събития, в това число убийства и самоубийства. Съществуват и така наречените „мистични" кризи -деформиран образ на истинския мистицизъм и на неговия стремеж към безкрайното. Знаем например, че всяка публична личност получава писма, изразяващи налудна любов или омраза. Авторите им оглеждат и най-незначителния отговор, и най-дребния знак от страна на адресата под лупата на своята страст „от разстояние , лупа, която прекомерно увеличава реалността. Следователно няма нищо по-двусмислено от страстта. Тя може да преминава от най-висша към най-мерзка форма на любов. Всичко зависи от това дали изживяващите страстта ще запазят трезвомислието си и способността си да владеят действията си. Както вулканичната лава наторява почвата, така и страстта си остава най-динамичната активна съставка, най-осмислящият, най-енергичният елемент, който подтиква хората към постижения, напълно невъзможни за уеднаквените им събратя.
От „Психология и вътрешна свобода”, Пиер Дако, изд. Колибри
Снимка: Pierre Daco