За човешкото робство или за силата на афектите. Из прочутата „Етика”, доказана по геометричен начин от видния холандски философ
Baruch Spinoza (1632-1677) ~ изображение Roi Alter
Теорема 57. Надменният обича присъствието на блюдолизците или на ласкателите и мрази това на великодушните.
Доказателство. Надменността е радост, произлязла от това, че човекът има за себе си по-високо мнение, отколкото подобава; и това мнение надменният човек ще се стреми да поддържа, доколкото може; и затова на надменните ще бъде приятно присъствието на блюдолизците и ласкателите (тяхното определение аз изоставих, понеже те са твърде известни) и ще отбягват присъствието на великодушните, които мислят за тях тъй, както подобава; което и следваше да се докаже.
Забележка. Твърде далеч бих отишъл, ако почнех тук да изброявам всички лоши страни на надменността, тъй като надменните са подчинени на всички афекти, обаче най-малко от всички афекти на любовта и съчувствието. Обаче тук ни най-малко не трябва да се премълчи също, че надменен се нарича и този, който има за другите по-ниско мнение, отколкото подобава, и затова и в този смисъл надменността трябва да се определи като радост, произлязла от погрешното мнение, с което човек счита, че превъзхожда другите. А в противоположност на надменността самоунижението трябва да се определи като скръб, произлязла от погрешното мнение, с което човек счита себе си, че стои по-ниско от другите. След като установихме това, лесно схващаме, че надменният е по необходимост завистлив и мрази най-много тези, които най-много се възхваляват поради техните добродетели, и омразата му спрямо тях трудно може да се победи с любов или благодеяние; а удоволствие му доставя само присъствието на тези, които се подчиняват на безсилния му дух и от глупак създават от него безумец.
Макар че самоунижението е противоположно на надменността, все пак самоуниженият стои най-близо до надменния. Именно понеже неговата скръб произлиза от това, че по мощта или добродетелта на другите съди за своето безсилие, затова неговата скръб ще се облекчи, т.е. той ще се радва, ако неговото въображение бъде заето с разглеждане на недостатъците на другите, откъдето е произлязла поговорката: Утеха за нещастните е да имат другари в нещастието си. И, обратното, той толкова повече ще се наскърби, колкото повече вярва, че стои по-ниско от другите. Оттук произлиза, че никои не са по-склонни от самоунижените към завистта и че те най-много се стараят да наблюдават постъпките на людете, повече да ги осъждат, отколкото да ги поправят; най-после похваляват само самоунижението и се хвалят с него, но така, че все пак изглеждат самоунижени. И това следва от този афект с такава необходимост, както от природата на триъгълника следва, че неговите три ъгли са равни на два прави.
Аз вече казах, че тези и тям подобни афекти наричам зло, доколкото имам пред вид самата полза за човека. Но законите на природата се отнасят до общия ред на природата, от която човекът е част; това исках да отбележа тук пътем да не би някой да помисли, че разправям тук за недостатъците на людете и за техните неразумни постъпки, а не съм искал да изложа природата на нещата и техните свойства. Защото аз разглеждам човешките афекти и техните свойства също както другите неща в природата. И наистина човешките афекти показват ако не човешката мощ, то поне могъществото и изкуството на природата не по-малко, отколкото много други неща, от които ние се учудваме и наблюдаването на които ни доставя удоволствие; но аз продължавам да отбелязвам в афектите това, което принася на людете полза или което им причинява вреда.
От: „Етика”, Бенедикт де Спиноза, Наука и изкуство, София, 1981г.
Илюстрация ~ en.wikipedia.org