„Злото не е сила - то е невежество и злоупотреба с доброто.“
Философът Джеймс Алън е воден през целия си живот от една мечта - за скромност, духовна самодисциплина и живот, посветен на простите неща, съобразно принципите на неговия духовен наставник Толстой.
Според Джеймс Алън силата ни се крие в нашия ум. Щом я открием, за нея няма граници - тя оформя характера, направлява действията, предоставя възможностите. И със сигурност променя живота ни към добро.
Грехът е невежество, състояние на безпросветен мрак и недоразвитост. Човекът с лоши мисли и постъпки е като неграмотен ученик. Той тепърва трябва да се учи как да мисли и постъпва правилно, тоест в съответствие с вселенския ред. Както гимназистът не е щастлив, ако се справя зле с учението, така и ученикът в училището на живота не може да избяга от нещастието, ако не надмогне греха.
Животът е поредица от уроци. Някои от нас са прилежни ученици и ги научават. Пречистват мислите си и постигат мъдрост и блажено щастие. Други са небрежни и не се стараят. Така остават непречистени, непросветени и нещастни.
Всяка форма на нещастие произтича от погрешна ментална нагласа. Щастието е присъщо на правилните душевни състояния. Щастието е душевна хармония, нещастието е душевна дисхармония. Докато продължаваме да живеем с неправилни умствени нагласи, ще живеем лош живот и ще страдаме непрестанно.
Страданието се корени в прегрешението. Блаженството се съдържа в просветеността. Ще намерим спасение само ако поправим грешките си и разбием оковите на собственото си невежество и самозаблуждение. Неправилните умствени нагласи водят до робия и душевен смут. Правилните умствени нагласи дават свобода и душевен мир.
Ще изброя най-честите вредни ментални състояния и пагубния им ефект върху живота на човека:
Омраза - води към насилие, бедствия и страдания.
Похот - води към умствено объркване, угризения на съвестта, покруса, чувство за вина и срам.
Алчност - води до страх, безпокойство, нещастие и страдание при загуба.
Гордост - води до разочарования, чувство за унижение, липса на себепознание.
Суета - предизвиква душевни болки и огорчения.
Тежки упреци и произнасяне на присъди - предизвиква омраза и враждебност в другите.
Недоброжелателност - води до неприятности и неуспехи.
Чревоугодничество и себеугаждане - води до страдания, загуба на правилна преценка, грубост, болести, пренебрежение.
Гняв - води до загуба на сила и влияние.
Егоизъм и себичност - води до печал, тъга, безразсъдство, несигурност и самота.
Изброените по-горе ментални предразположения са отрицания на доброто. Те не са състояния с положителна сила, а състояния на духовен мрак и нищета.
Злото не е сила - то е невежество и злоупотреба с доброто. Злостният човек не е успял да усвои урока за любовта и страда вследствие на провала си. Ако успее да се справи с този урок, злостта в душата му ще изчезне и той ще прозре мрачното безсилие на омразата. Така е и е всички други отрицателни състояния.
А сега ще изброя по-важните правилни умствени състояния и благотворния им ефект върху живот на човека.
Любов - създава щастие, разбирателство, чувство за блаженство.
Чистота - води до интелектуална яснота, радост и непоклатима увереност.
Безкористност - вдъхва храброст, води до удовлетворение, щастие и изобилие.
Смирение - носи душевно спокойствие, уравновесеност, познание на Истината.
Нежност - води до емоционално равновесие и удовлетворение при всякакви обстоятелства.
Състрадание - култивира любов и уважение към другите, взаимопомощ, закрила на нуждаещите се.
Доброжелателност - създава весело и бодро настроение, съдейства за успеха.
Самоконтрол - води до спокойствие на духа и добра преценка, самоусъвършенстване, здрав дух и здраво тяло, чувство за достойнство.
Търпение - дава духовна сила, разширява влиянието.
Победа над самия себе си - носи просветление, мъдрост, проницателност и душевен покой.
Изброените правилни умствени състояния носят позитивна сила, светлина, жизнерадост и познание. Добрият човек е вещ. Той е преминал през всички упражнения, усвоил е уроците отлично и затова разбира елементите, които съставляват живота. Той е просветен, познава злото и доброто. Чувства се безкрайно щастлив и върши само онова, което е божествено правилно.
Човекът, който не е разбил своите неправилните умствени нагласи, е невеж. Не различава злото от доброто, не познава себе си, нито вътрешните причини, оформящи живота му. Нещастен е и е убеден, че нещастието му е следствие на външни фактори. Работи слепешком, живее в мрак, не успява да прозре смисъла на съществуването си и не схваща причинната обусловеност в хода на нещата.
Нека да отхвърлим всички погрешни състояния на сърцето и е постоянство и упоритост да творим добро. Ако ни застигнат страдания, съмнения или нещастия, нека да обърнем взор навътре в себе си, да потърсим причинителя и да го изхвърлим.
Нека грижливо пазим и пречистваме сърцето си от плевелите, за да може е всеки изминат ден от него да извира все по-малко зло и все повече добро. Така ние всекидневно ще ставаме по-силни, по-благородни и по-мъдри. Ще се чувстваме все по-блажени, а Светлината на Истината ще озарява душата ни все по-ярко, ще разсейва мрака и ще осветява Пътя.
Избрано от Джеймс Алън, „От Сърцето“, изд. SkyPrint
Снимка: Джеймс Алън (1864 – 1912)
