„Неизбежността размеква сърцето. Когато знаят, че нещо непременно ще се случи, хората са склонни да си го представят в най-добра светлина.“

Полезно и актуално от един от най-изтъкнатите изследователи в американската социална психология Елиът АРЪНСЪН и книгата му „Човекът – социално животно”, наградена от Американската асоциация на психолозите през 1973 г.

Джордж Бърнард Шоу страдал много от алкохолизма на баща си, но се стараел да не му придава голямо значение. Веднъж той писал: „Ако не можете да се избавите от семейния скелет, най-добре е да го накарате да танцува“. В известен смисъл теорията на дисонанса описва начините, по които хората могат да накарат своите скелети да танцуват – да се опитат да живеят с неприятните факти. Това е особено вярно, когато възникне ситуация, която е едновременно неприятна и неизбежна. В такъв случай хората се стараят да извлекат максимална полза от обстоятелствата, като по познавателен път омаловажават неприятния характер на ситуацията. В един от своите експерименти Джек Брем събира деца, които доброволно се съгласяват да изядат зеленчук, за който предварително са заявили, че никак не обичат. След като децата изяждат зеленчука, на половината от тях експериментаторът съобщава, че по-нататък ще им се наложи да ядат много повече от него; на останалите деца не се съобщава такова нещо. Децата, които са били уверени, че неизбежно ще трябва отново да ядат от зеленчука, успяват сами себе си да убедят, че той не е чак толкова неприятен. Накратко, познавателният елемент „Не обичам този зеленчук” е в дисонанс с познавателния елемент „Ще ям този зеленчук в бъдеще”. За да намалят дисонанса, децата започват да вярват, че зеленчукът наистина не е толкова отвратителен, колкото са го смятали. 

Джон Дарли и Елън Бършайд доказват, че същото явление важи както по отношение на зеленчуците, така и по отношение на хората. В проведеното от двамата експериментатори изследване студентки се съгласяват да участват в поредица сеанси, в които всяка участничка трябва да обсъжда сексуалното си поведение и норми с друга студентка, която тя не познава. Преди да започне процедурата, на всяка участничка се раздават по две папки. Във всяка от папките има описание на личността на млада жена, която по всяка вероятност се е съгласила да участва в същия експеримент; описанията съдържат комбинация от приятни и неприятни черти. Половината от изследваните лица са били уверени, че ще разговарят с младата жена, описана в папка А, а на останалите лица е съобщено, че ще разговарят с жената, описана в папка Б. Преди да се срещнат с тези състудентки, изследваните лица са помолени да оценят всяка една от тях въз основа на описанията, които са прочели. Лицата, които смятат, че е неизбежно да споделят интимните си тайни с младата жена, описана в папка А, намират тази жена много по-привлекателна от жената, описана в папка Б, докато онези, които вярват, че ще разговарят с младата жена, описана в папка Б, считат нея за много по-привлекателна. Също както в случая със зеленчуците неизбежността размеква сърцето. Мисълта, че неизбежно ще прекараш известно време с друг човек, увеличава положителните страни на този човек – или най-малко намалява отрицателните. Накратко, когато знаят, че нещо непременно ще се случи, хората са склонни да си го представят в най-добра светлина.

Избрано от: „Човекът – социално животно“, Елиът Арънсън, изд. „Наука и изкуство“
Снимка: en.wikipedia.org