Един трезв съвет от френския психотерапевт Етиен ЖАЛАНК и неговата „Терапия на щастието”

(Human desire for happiness, Gustav Klimt, Beethoven Frieze, 1902 (detail), Secession Building, Vienna)

Животът означава умение да се възползваш от лишението

Когато някой попита хората защо са нещастни, те отговарят общо, като премълчават липсата на нещо: че нямат приятели, къща на село, красота или власт. Това неудовлетворение понякога не е точно определено, но в техните очи е сигурно едно: чувстват отсъствие, дефект и стигат до извода, че задоволяването на техните желания е царски път към щастието. 

Това, което не осъзнават е, че чувството им за лишение не изчезва с постигнатото удовлетворение, а се пренася върху други обекти. Желанията ни поначало са безгранични, докато ние самите сме ограничени. Следователно лишението съпътства нашата природа: като първи братовчед е на страданието и всеки опит да го отстраним от пътя си, е обречен на провал. Когато човек се втурне в живота с надежда нищо никога да не му липсва, той вече е загубил. Единственото, в което сме убедени, че не ни липсва, е самата липса. 

Някои неясноти вече могат да бъдат отхвърлени – щом нашите желания се възобновяват непрекъснато, задоволяването им очевидно не е царски път към щастието. Следователно, единственият проблем на всяко човешко същество е как да бъда щастливо в условията на всички тези лишения. Като се изхожда от това, би могло да се твърди, че ограничаването на нашите желания е най-сигурният начин за постигане на душевен мир. Освен това, желанията се променят по-лесно от световния порядък, както и Декарт твърди... Думата „ограничаване” ми изправя косата – тя е синоним на стесняване и свиване и всички тези понятия са насочени срещу свободата, т. е. срещу щастието ни. 

Да удовлетворим желанията си или да ги премахнем, това е въпросът... Първото е невъзможно, а второто ми прилича на ненужна саможертва. Дали не съществува трети вариант? За себе си вярвам, че изкуството да бъдеш щастлив, означава приемане на лишението, любов и умение да живееш с него. Приемането не е равносилно на успокоение. Успокоението е тъжно, а приемането радостно. Дали животът е така създаден? Най-добре е да се възползваме от него. Това е основният принцип за терапия според теорията за емоционалната динамика. 

Щастие чрез лишение... Възможно ли е? Не е сигурно. Лишението е болезнено, само когато виждаме в него признак на душевна непълнота и недостатъчно благополучие. Но човек забравя, че лишението, освен това позволява и да се живее по-свободно и неангажирано. Около главината на оста трябва да има достатъчно място, за да може колелото да се върти. Не е ли липсата на възможност между мъжа и жената за взаимозаменяемост, създател на тяхното щастие? Във всички области единствено от нас зависи да превърнем лишението в удоволствие. Всеки ще признае, че е приятно да изпитва желание. Каквото и да е това лишение, чрез него човек живее и чувства. 

Какво чудо е да съжаляваш за отсъствието на любим човек! „Ах, само той да беше тук, щяхме да си говорим за това и това...” Ако обичам някого, той присъства в мен, дори с отсъствието си. При наличието на такова „консервиране” липсата никога не е пълна. Тя представлява един вид ехо на любовта и дори понякога може да ни се услади. Подобен случай означава, че умеем да използваме липсата за себе си, т. е. целта е постигната.

Научете се да превръщате липсата в удоволствие:

• Никога не можем да удовлетворим всичките си желания. Вместо да виждаме в това един неизчерпаем извор на лишение, да се научим да го приемем и да се възползваме от него. 

• Тъгата, която ни причинява отсъствието на любим човек, например, не е ли признак на любовта ни към него? 

От: „Терапия на щастието”, д-р Етиен Жаланк, изд. Здраве и щастие
Изображение: Human desire for happiness, Gustav Klimt, Beethoven Frieze, 1902 (detail), Secession Building, Vienna, Austria