За „отровните хора”, непоносимата гледка на чуждите победи и яда от собственото поражение. От американската авторка на книги за самопомощ, експерт по комуникация, човешко поведение и език на тялото, Лилиан Глас.

Кой е отровен? 

Отровен е онзи, който търси начини да ви унищожи. Отровният човек ви отнема себеуважението и личното достойнство, отравя самата ви съкровена същност. Отнема съпротивителните ви сили и с това може да ви докара до душевно и/или физическо заболяване. Отровните хора не подхранват вашата жизненост, а я подкопават. Те виждат единствено лошото и отрицателното във вас. Ревниви и завистливи, те не са щастливи от постиженията ви. Тъкмо напротив, всеки ваш успех ги изпълва с враждебност. Собствената им неувереност и чувството им за малоценност често ги карат да спъват всичките ви усилия да водите щастлив и пълноценен живот.

Какво кара отровните хора да правят това, което правят? 

Ревността и завистта - коренът на всяка отровност 

Ревността и завистта ca примитивни реакции. Та нали кучетата често лаят срещу някое малко детенце, когато забележат, че вие му се възхищавате и гушкате и галите него, а не тях? Защо, ако не от ревност и завист, някои диви животни проявяват желание да убият друго животно от същата група, когато видят, че то има повече храна от тях? И защо, ако не от ревност и завист, някое тригодишно дете, вече проговорило и придобило тоалетни навици, изведнъж спре да говори членоразделно, връща се към неразбираемото бебешко бъбрене, и дори започва отново да се подмокря и нааква, когато в семейството се появи ново бебе? 

Всички тези реакции се дължат на ревността и неразриви свързаната с нея завист - остро чувство на недоволство и лична неудовлетвореност, предизвикани от нечии чужди притежания, успех, любов, както и остро желание да ги имаме за себе си. Но както постъпките на отровните хора могат да бъдат обяснени с ревност и завист към вас, така е много важно да осъзнаете, че същите чувства на ревност и завист могат да накарат и вас самите да се държите отровно спрямо други хора. 

Вървейки по житейския си път, откриваме, че в живота някои хора имат, а други нямат, тоест - както обикновено ги наричаме има печеливши хора и губещи хора. В някои моменти от живота си ние печелим, в други - губим едно или друго. Няма по-приятно чувство от това, което ни създава спечелването на нещо. Както и по-лошо чувство от това да изгубиш. В такива случаи се чувстваме потиснати, мислим се за жертви, за хора без никаква стойност. И често си го изкарваме върху нас самите, като се тъпчем без контрол или се пропиваме, търсим спасение в наркотиците или в разни съмнителни начинания и забавления, които могат да ни въвлекат в различни неприятности. Също толкова често обаче изливаме яда си и чувството си за поражение след претърпяна загуба върху други хора, обикновено върху най-близките си същества, върху тези, които всъщност обичаме най-много. Тяхната негативна реакция на нашето лошо поведение ни кара да се чувстваме още по-зле, понижава себеуважението ни и така затваря кръга на личната ни убеденост, че сме нестойностни и губещи в живота хора. 

Гледката на чуждите „победи“ задълбочава недоволството и яда от собственото ни поражение. Когато откъснем за момент поглед от вътрешните си проблеми и погледнем навън, само за да видим как съседът ни примерно „печели“, това понижава още повече самочувствието ни. Вижте го само, той има голяма къща, детето му учи в Харвард, хубавата му жена го обича, купил си е нова спортна кола. Физически изглежда прекрасно, облича се разкошно, има купища пари, два пъти годишно цялото семейство заминава на почивка в различни екзотични и примамливи кътчета по света. В къщата му често се вихрят страхотни купони с много гости, все преуспели хора, комай наистина го харесват, а двамата с жена му винаги изглеждат така, сякаш страшно се забавляват. Той постоянно е засмян и всеки, с когото заговорите за него, изглежда искрено го харесва. Но защо тогава вие го мразите от дън душа? 

Мразите го, защото има всичко, или поне вие си мислите, че има всичко. Вместо да се радвате за него, да чувствате прилив на вдъхновение и стимул да подобрите собствения си живот, вие, както впрочем и мнозина от нас, останалите човешки същества, търсите начини да му навредите, да го доведете до провал. 

Желанието ви да видите съседа си провален може да намери израз в саркастични подмятания по негов адрес, обезкуражителни отговори на негови въпроси или заявления, че се радвате на успехите и постиженията му, направени обаче с меден гласец и жило в очите. Но не забравяйте, че изразът на лицето и езикът на тялото издават какво се крие зад изречените думи. А „победителят“ не е нито глух, нито сляп, нито глупав. Рано или късно той осъзнава как стоят нещата при вас и това го наранява. Откритието за истинската ви същност го кара да се чувства крайно неудобно. То е особено болезнено за него, ако е човек, за когото се предполага, че би трябвало да обичате или който ви смята за свой приятел. 

Дженифър споделила с най-близката си приятелка, Мерилин, една тайна, за която не знаел никой друг, а именно - че е бременна. Преди това двете неведнъж били говорили по тези въпроси, тревожели се, че годинките им напредвали и споделяли желанието си да имат деца. И ето че Дженифър най-сетне забременяла. Горяла от нетърпение да го съобщи на Мерилин и била напълно убедена, че приятелката й ще сподели радостта и от голямото щастие. 

Но я чакала огромна изненада! Вместо да посрещне с възторг новината, Мерилин преглътнала мъчително, а после с болезнено изкривено изражение успяла едва-едва да процеди монотонно: „О-о, наистина чудесно, много се радвам за теб!“ Тонът, с който изрекла тези думи, недвусмислено издавал истинските й чувства. Не било необходимо Дженифър да е гений, за да се досети, че Мерилин изобщо не споделя нейното щастие. Приятелката й не се радвала заедно с нея, а била отровена от мисълта, че тя самата няма да си има бебе. Било съвсем очевидно, че завижда на Дженифър, която веднага го почувствала. Но вместо да реагира така, както биха постъпили повечето хора - да излее яда си и по този начин да нарани тяхното приятелство - Дженифър прегърнала с разбиране Мерилин. 

Обикновено чувствата на ревност и завист се проявяват, когато изпитаме някаква непълнота и усещаме, че нещо ни липсва - когато искаме нещо, което другите имат, а ние не можем да имаме или когато ни се струва, че другият човек има нещо повече от нас. 

Ревността и завистта са основните причини, поради които повечето приятелства се провалят. Лично аз проведох неформално допитване до 105 души, като им зададох въпроса: „Какво доведе до прекъсване на връзката между вас и някой ваш близък приятел?“ Над 75% от тях отговориха, че раздялата била предизвикана от завистта и ревността на бившите им приятели. Това е особено очевидно в интимните връзки, когато единият от партньорите се бои, че другия ще го напусне. Тогава, обзет от ревност, той започва да проявява силно собственическо чувство и често започва да малтретира словесно или физически партньора си, като по този начин излива върха него вътрешните си страхове и натрупания гняв. 

В редица интервюта, които проведох с мнозина психолози и съветници по проблемите на брака и семейните взаимоотношения аз им зададох следния въпрос: „Защо съпрузите се бият?“ Отговорите им единодушно посочваха, че обикновено това се случва, когато в душата на единия от съпрузите се появи чувство за малоценност и толкова силна ревност към партньора, че той става крайно неуверен в способността си да го задържи и започва да търси изход в насилието, чрез което се стреми да постигне по-голям контрол над взаимоотношенията им. Понякога насилието е само словесно и се изразява в критицизъм и вечно недоволство от другия. 

Вероятно с това може да се обясни и многократно доказания факт, че мнозина преуспяващи и високоуважавани бизнесмени, които ръководят големи компании и понякога са отговорни за хиляди служители, в семействата си биват словесно малтретирани от своите съпруги. Техните жени непрекъснато мърморят и ги критикуват, като по този начин се опитват да вземат надмощие в семейните взаимоотношения и да смъкнат съпрузите си от обществения им пиедестал! 

Критиката може да е полезна и градивна, когато бъде изказана с мили думи и обичлив, загрижен тон. Има значение също така кой и защо ви критикува. Дали го прави, за да ви помогне да се усъвършенствате? Дали го прави с искрено чувство на загриженост за вас, вземайки присърце интересите ви? Ако е така, то подобна критика няма да събуди във вас негативни чувства към човека, който ви я отправя. Всъщност дори може да усетите по-голямо уважение към този човек, който ви казва истината. Обикновено онзи, който ви критикува градивно, си служи с положителни интонации на гласа и използва внимателни и мили думи, за да ви окуражи и смекчи чувството, че сте критикувани. 

От друга страна, има хора, които ви критикуват, без всъщност да ги е грижа за вашите интереси. Те буквално бълват критики срещу вас, защото в действителност не ви харесват, завиждат ви и им доставя удоволствие да изтъкват грешките и недостатъците ви. 

Всеки, който насочи обвинително и критично пръст към вас, трябва първо да погледне самия себе си. Защото в крайна сметка, ако към вас е насочен един пръст, останалите три свити пръста на ръката му сочат към него. Ето защо всеки, който има намерение да критикува друг човек, първо би трябвало да си изясни причините, подбудили го за това. Истински почтеният човек несъмнено ще открие, че в основата на желанието му да ви критикува лежи ревност или чувство на завист към вас, породено от нещо, което вие имате, а той няма.

Избрано от: „Отровните хора”, Лилиан Глас, изд. Сиела 
Снимка: en.wikipedia.org