„Оправдавайки действията си с гласа на природата, хората просто искат да избегнат отговорност.“
Михай Чиксентмихай е професор по психология в Клеърмонтския университет и дългогодишен декан на Психологическия факултет на Чикагския университет. Още в края на XX век той си осигурява място сред най-влиятелните фигури в съвременната психология с изследванията си върху състоянието на поток и причините за човешкото щастие.
Усещането за щастие зависи от вътрешната хармония, а не от способноста да се контролират силите на Вселената.
Когато се усещаме силни и активни, се усещаме и щастливи.
Информацията, която допускаме в съзнанието е твърде важна - именно тя определя съдържанието и качеството на нашия живот.
Нашето съзнание оценява всеки попаднал в него бит информация от гледа точка на целите, които имаме.
Важно е да разберете, че стремежът към удоволствие представлява само по себе си реакция, която е заложена в нашите гени за обезпечаване оцеляването на вида, а не за наша лична изгода.
Съвременният "реализъм" се оказа не повече от разновидност на добрият стар фатализъм: оправдавайки действията си с гласа на природата, хората просто искат да избегнат отговорност.
Ако не мечтае и не рискува, човек може да достигне само жалко подобие на живот.
Ако човек тръгне да се занимава със самоанализ, без да има необходимите професионални знания, първото нещо, което идва в главата му са депресивни мисли.
Опитът идва с времето и затова времето е нашият най-ценен ресурс.
Свободата не помага за придобиването на смисъл в живота, напротив – затруднява намирането му.
Ако сами не управляваме живота си, ще го управляват външни сили, които ще го използват за своите собствени цели.
Когато човек променя целите си, в резултат се променя и личността му.
Семейният живот дава огромни възможности за развитие и получаване на радости, които не са достъпни в никои други области.
Главното препятствие по пътя към хубавия живот си ти самият.
Без прилагане на усилия, скучната работа така и си остава скучна.
Парадоксално е това, че се усещаме най-щастливи тогава, когато започваме нов проект или се борим с краен срок.
Радостта възниква на границата между скуката и страхът, че няма да се справим, тогава, когато сложността съответсва на нивото на майсторството ни.
Човек не може дълго да получава наслада, правейки едно и също. За да избегне скуката, той трябва да си поставя нови цели, и достигайки ги, усъвършенства своите навици.
Истинската наслада зависи не от това какво правим, а от това, как го правим.
Състезанието носи наслада само дотогава, докато служи като средство за усъвършенстване на навиците; ставайки самоцел, то престава да носи радост.
Самите любители на рискови занимания казват, че получават радост не от опасностите, а от способността да ги сведат до минимум.
За победа над чужд свят е нужно да внесеш в него свои собствени закони.
"Любовта управлява света" е невинна форма, обозначаваща факта, че повечето наши постъпки пряко или косвено са продуктувани от сексуална потребност.
Ние се развиваме и израстваме именно тогава, когато действаме свободно заради самата дейност, а не ръководейки се от външни убеждения.
Контролът на съзнанието е възможен само при условие на кардинало изменение на представата за това, какво е важно и какво не.
Религията е само временно решение на проблема за отсъствието на смисъл в живота - тя не дава окончателни отговори.
Проблемът със смисъла ще бъде решен когато личните цели на индивидите се слеят с целия поток на битието.
Представите ни за добро и зло не струват нищо извън границата на нашата култура.
Умението да се контролира разума е всъщност способноста да превръщаш в източник на радост всичко случващо се.
Жестокостта в същността си е универсален източник на наслада за този, който не е способен да развива в себе си по-сложни качества.
Доброто бягане обичайно се съчетава с радостното усещане, когато спортистът се е разтворил в своите мисли или даже в отсъствието на такива.
Мислейки само за конкретната цел, вие имате по-големи шансове да я достигнете.
Повечето хора стават жертва на липсата на удоволствия, причинена от ескалацията на растящите очаквания.
Доброто е творческото преодоляване на инертността. Това е енергията, която води към еволюция на човешкото съзнание.
Ентропия или зло е състояние на инертност, в което системите се връщат назад, ако не правим нищо, за да го предотвратим.
Да контролираш вниманието означава да контролираш своят опит, а следователно, качеството на живота си.
Хората, които са се научили да контролират своите преживявания могат сами да влияят на качеството на своя живот.
Светът е буквално изпълнен с милиони потенциално интересни неща, които може да видиш, разбереш и с които можеш да се занимаваш. Те няма да станат истински интересни, докато не им посветим своето внимание.
Без ясно определени цели е много трудно да се формира личност.
Главната причина за трудното постигане на щастието се състои в това, че Вселената е била създадена без отчитане на желанията за комфорт на хората.
Това е истинската съдба на човешкият род - вечно да остава неудовлетворен, понеже всеки желае повече, отколкото е в състояние да получи.
Истинският критерий за ценност на нещо се състои в сложноста и качеството на преживения опит.
В самота може да оживее само този, който намери начин да регулира своето внимание и да не позволи ентропията да разруши неговият разсъдък.
Нашата задача е да се научим да получаваме радост от всекидневието без да пречим на другите да постигат същото.
Умението да не се предаваш, въпреки препятствията и неуспехите предизвиква обосновано възхищение, понеже това е черта, която е извънредно важна не за това да се постигне успех в живота, а за да се изпита радост от него.
Тревогата е цената за безкрайното количество възможности и непрекъснатото усъвършенстване, предлагано в нашата култура.
В ентропията няма нищо радостно или полезно, тъй като тя представлява естественото състояние на съзнанието.
От това каква дейност избираме и как се отнасяме към нея зависи качеството на нашите дни: ще бъде ли животът ни аморфен и неизразителен или ще бъде истински шедьовър.
Философията и науката са възникнали и разцъфнали понеже мисленето носи удоволствие.
Избрано от „Поток - Психология на оптималното преживяване“, Михай Чиксентмихай, изд. Хермес
Снимка: facebook
