„Позорно е човекът да тича след онова, което щеше да тича след него, ако той беше с Бога. Той търчи да се докопа до грижи и мъка, а те сами търчат по петите му.“

Роден в селско лутеранско семейство, до десетгодишна възраст бъдещият мистик, теософски материалист и религиозен сенсуалист Якоб Бьоме (1575 ~ 1624) не получава никакво образование. Учи занаят при един обущар, след време става майстор, задомява се и открива собствена работилница. Бьоме редовно посещава църква, чете усърдно преведената от Мартин Лутер Библия, но наред със Светото Писание чете алхимични и натурофилософски съчинения. В процеса на своето самообразование Бьоме се запознава с трудовете на един от величавите учени на Средновековието, немския алхимик Т. Парацелз, и придобива голям запас от натурофилософски и религиозно-мистически термини. Макар и самоук, Бьоме успява да изгради собствена форма на философстване, базирана на тясното съчетаване на мистиката и естествената философия. Същественото съдържание на неговите идеи е виждането му за духа и начина, по който разглежда Бога: като жив, действителен, тоест съзнателен Дух. 

За човека и Бога, молитвата и поста, алчността и смирението, назаем от книгата „Якоб Бьоме и тайната на духа“. 

(1575 ~ 1624)

За молитвата и поста 
(фрагмент)

Който човек се доверява на Бога и не полага цялото си сърце в разума, той винаги има Божия дух, своя Създател, който го благославя, тялото и душата му, на полето, в къщи, в занаята и работата му. Каквото и да прави, вътре е Божият дух, който върши делата. И ако някой носи камъни в морето и така си изкарва прехрана, той е на Бога толкова мил, колкото и проповедник на амвона: защото какви са тези дела пред Бога?

Човекът има свободна воля, той може на земята да се наслаждава на всяка работа, която захване. Всичко е положено в чудесата Божии, каквото и да прави човекът. Свинарят е толкова мил на Бога, колкото някой доктор, стига да е благонравен и да се доверява само на своята воля. Наивните и мъдреците са едно за него. С мъдрите той управлява, с наивните строи. Те всички са работници за неговите чудеса.

7. Както цветята на земята не завиждат едно на друго, че едното е по-красиво или по-силно от другото, а заедно и дружно стоят и всяко се наслаждава на силата на другото, както и лекарят смесва някои треви, така че всяка сила да прибави доброто си, да може болният да оздравее: така и Бог ни приема охотно, ако само влизаме в Неговата воля. Ние всички растем в градината Му

И както тръни и бодли растат от земята и покриват и разкъсват някоя добра трева и цвете: така е и безбожникът, който не вярва в Бога, а строи в себе си и мисли, че Бог е в имането му, и иска да остави и на децата си големи богатства, и те да се радват на почести като него - този човек разкъсва някое добро сърце, тъй че то става леконравно и мисли, че това е добрият път на щастието, да имаш богатство, власт и почести. Така бедната душа се погубва, защото на богатия най-вкусното ястие не се услажда повече от хапката хляб на гладния. Навсякъде е грижа, мъка, страх, болести и накрая смърт. Това е бой с противника от огледалото на този свят, безбожникът е под властта на духа на този свят, а който се бои от Бога, е под властта на Божията сила и мъдрост. Властта на този свят свършва с тялото, властта на Божия дух остава вечна.

Позорно е човекът да тича след онова, което щеше да тича след него, ако той беше с Бога. Той търчи да се докопа до грижи и мъка, а те сами търчат по петите му: сякаш е безумец, мъката не го оставя на мира. А ако останеше доволен с това, което има, щеше да се успокои веднага. Червей прояжда сърцето му, той го мъчи и му гризе съвестта, всичко поради неговата собствена глупост. Защото имането си той оставя на други, а хапещия червей в лошата си съвест запазва от този свят и го счита за съкровище, което пази, а то вечно го мъчи. Едва ли има по-голямо безумство под слънцето!

8. Макар човекът да е най-благородната и разумна твар в този свят, в алчността си той е най-големият безумец от всички, защото толкова упорито преследва онова, от което няма нужда; защото на всеки му е отреден неговия дял от духа на този свят, стига да не ламти за още. Така един човек става дявол за другия, като го мъчи, дори само за шепа пръст или камъни, които са достатъчно много на земята.

9. Слепи човече, как те е завладял гневът! Какво правиш? Защо оставяш дявола да те прави на безумец? Нали небето и земята са твои, Бог иска всичко да ти даде. Бог ти беше дал всичко, ти имаше всичко по естествено право. Слънцето и звездите са твои, ти си на всички господар. Защо се отдаваш на алчност и горделивост? Божието царство е любов и смирение. Когато угасне светлината в очите ти, тогава ще отидеш в мрака и ще вземеш със себе си безумството, което придоби на този свят. Мракът по-добър ли е от вечната светлина? Нощта по-добра ли е от деня? Остава още малко време, а и никой не знае, в кой час ще свърши времето му на този свят, тогава ще настане Божият съд.

Из: „Якоб Бьоме и тайната на духа“, съставител Иван Иванов, изд. Фрувег, 2013 г.
*Jakob Böhme (anonymous portrait), en.wikipedia.org