„Обикни себе си като ближния си! Любовта към себе си е наистина първото задължение на човека.“
Могат ли несъвършените хора да управляват самите себе си? Това умение разглежда в книгата си „Изкуството да владееш себе си“ известният руски лекар, психолог и психотерапевт Владимир Леви. Как да развием разумна увереност и самообладание, усъвършенствайки се всеки ден? Най-напред, като приемем и обикнем себе си.
♥ Докато не дойде бедата…
Никого не можеш да принудиш да се самоусъвършенства - нито с убеждаване, нито със заплахи, нито с хипноза, ако няма за това собствени вътрешни подбуди. Несъвършенството обикновено ни изненадва неподготвени. Непълнотата на своето обичайно самообладание човек започва да забелязва при трудности: повишен обем и сложност на работата, напрегната ситуация, конфликт, болест, възраст - тогава става ясно, че за много уж прости неща трябва да се учим или доучваме на съсредоточаване и мобилизация, превключване и емоционална пренастройка, отпускане, почивка, сън . . .
Да управляваш себе си е трудно тогава, когато това е особено необходимо. Огромното болшинство от хората никога не се учат специално на това. За чудене ли е, че на изпитите те идват неподготвени?
♥ Няма съвършени
Няма човек, който навсякъде и винаги да се справя със себе си, както няма и такъв, който никога да не е в състояние да се овладее. Много хора, прекрасно владеещи се при общуване, хладнокръвни в най-опасни ситуации, не могат нищо да направят, когато трябва да си наложат да се занимават с нещо, или пък не устояват пред чашката. Стегнатите и организираните често са раздразнителни или стеснителни. Един губи контрол над себе си при публично изказване, друг на изпит, трети само в интимни ситуации, четвърти при общуване с един-единствен човек. С една дума, всеки има своите сфери на най-малък и на най-голям самоконтрол. И едва ли е необходимо човек винаги еднакво да се владее!
Аз не мога да определя тази мяра - всеки я определя сам за себе си. А за да се разбере защо в един случай човек е господар на себе си, а друг не, понякога се налага да се анализира целият му живот от ранно детство, да се съобразяваме и с наследствеността, и с възпитанието му. Психотерапевтите спорят. Но човек може сам да разбере много за себе си, имайки предвид половин дузина истини, до които авторът е стигнал отчасти поради собствените си грешки
1. Не можеш да промениш себе си в желаната насока, без да се изучаваш постоянно.
2. Не можеш да изучиш себе си, без да се опитваш да се промениш.
3. Не можеш да изучиш себе си, без да изучаваш едновременно и със същата заинтересованост другите хора (поне още един човек, но колкото повече, толкова по-добре).
4. Не може да се изучава човекът бездушно: по такъв начин човек е непознаваем, защото природата му се съпротивява на изучаването, както и на насилието; истински може да се разбере човекът само като му се помага.
5. Не можеш да изучиш себе си, нито другите извън дейността и общуването.
6. Изучаването на човека и самоизучаването по принцип са безкрайни, защото човек е „открита система“, променяща се често непредвидено; повече от което и да е друго същество човек „се създава“, а не „е“.
♥ Отначало трябва да приемеш себе си
И така никаква агитация за самоусъвършенстване тук повече няма да се прави. Напротив, искам да подчертая още едно важно условие за оня, който иска да се самоусъвършенства - обикни себе си като ближния си!
Поетът е призовавал към това иронично, философът - сериозно, но любовта към себе си е наистина първото задължение на човека. Никой, разбира се, не обича самодоволните, а мнозина прекрасни хора ги измъчва недоволство от себе си. Но човек, който никак не обича себе си, е страшен. Само онзи, който уверено, без превземки обича себе си, е способен така да обича и другите. Вгледайте се в най-обаятелните, добри и открити хора и ще се убедите, че е така: те обичат себе си така спокойно, че не им трябва да поддържат тази любов с никакво самоутвърждаване, не им се налага чак толкова да прикриват недостатъците си и да се страхуват от насмешки и осъждане. Тази любов е естествена и затова незабележима, в нея няма нищо измъчено. Ето тези хора винаги са любимци, те показват, че любовта към себе си няма нищо общо със самодоволството и съвсем не е това, което наричат себелюбие, егоцентризъм.
Най-близко до това е как сте се отнасяли към себе си, когато сте били съвсем малки: това е мъдрото и безстрашно достойнство на живото същество, инстинктивното чувство за своята ценност без всякакво посегателство върху ценността на другите. Тогава вие още несъзнателно сте обичали в себе си целия свят и неповторимата самобитност на уникума, какъвто в действителност сте! Този набор на гени, тази библиотека на паметта, това живо, чувстващо, странно, познато, променящо се, такова, именно такова същество, никога по-рано не е имало и няма да има - и това сте вие. Всяко ваше свойство и качество може би е възможно да се намерят поотделно у някого си или нещо близко, но тяхното съчетание е единственото в мислимия живот.
Напълно възможно е сега тази книга да я чете гениалният събирач на корени (допещерната епоха), Великият магьосник (варварството) или Световният шампион по телепатичен многобой (тридесети век), сега шлосер шести разред.
Личността е и по-млада, и по-стара от цивилизацията. Всеки носи у себе си покрай аванса на известни способности, ценени в съвременността, още „Н“-неизвестни - вече или все още ненужни.
Ние сме хранилища на мълчаливи загадки. Ако го нямаше това обширно, неопределено, тайнствено мозъчно изобилие, нажежавано в човешките глави, как би могла историята във всяка епоха да открива необходимите й гении, винаги различни и неприличащи си.
Нима не е очевидно, че всеки човек е нещо несравнимо повече, по-широко, по-дълбоко от онова, което може да се изяви, било то професия, стихове или външност? Оценките, които си даваме един на друг, са смехотворно ограничени и тъпи. Тайната, която носим непроявена в себе си, неповтарящата се сплав на минало, настояще и бъдеще, заслужава да се обича!
От: „Изкуството да владееш себе си“, Владимир Леви, изд. Медицина и физкултура, 1975
Снимки: 22-91.ru, jerusalem-korczak-home.com
