Всички разклонения на междуселски пътища мечтаят да са главни кръстовища | Джон ФАУЛЗ

Широката публика го познава като автор на бестселъра „Колекционерът“, екранизиран от режисьора Уилям Уайлър. През 1969 г. се появява най-известният му роман „Жената на френския лейтенант“, сдобил се с великолепна филмова адаптация с участието на Мерил Стрийп и Джеръми Айрънс. За философското си произведение „Аристос”, известният английски писател Джон Фаулз (1926-2005) споделя: „Аз съм преди всичко поет, а след това учен. Това е биографичен факт, не проява на самоизтъкване. Публикувax тaзи книгa мaкap всички, кoитo чeтoxa pъкoписa, дa мe съвeтвaxa дa нe гo пpaвя. Щялa дa нaвpeди нa мoя „имидж“. Убeдeн съм, чe никoй нямaшe дa гo e гpижa зa дoбpия ми „имидж“, aкo зaд гъpбa си нямax бeстeсeлъp. Изпoлзвax oнзи успex, зa дa публикувaм тoзи пpoвaл и тaкa дa дaм пoвoд зa oбвинeниe в бeзскpупулнo упopствo. Зa инaтa си пpизнaвaм, зa липсaтa нa скpупули - нe. Дeйствax eдинствeнo в xapмoния с нaписaнoтo oт мeн.

(1926 ~ 2005)

След като е от съществено значение да се проваляме при извършването на злини, понякога е необходимо да се проваляме (и) при вършенето на добро. Подобно на електричеството, волята е аморална сила (т.е. намира се извън всякакъв морал), тя може както да убива, така и да служи. Неспособността ни да действаме е проява на нещо като крайно необходима система за безопасност, подобна на бушоните в електрическата верига.

Дори да можехме да осъществим повечето си желания, светът не би станал по-добър, защото нарасналата възможност да действаме съгласно волята си би се отнасяла както за добрите, така и за лошите дела. Следователно осъществяването на нашите желания изисква да се научим да разграничаваме доброто от злото, а не означава, че изпитваме необходимост да вършим повече неща, водени от своята воля.

Животните притежават силна воля; те се опитват да вършат всичко, което пожелаят. Те не могат да не действат както пожелаят. Именно така попадат в нашите капани. Слабостта на волята едновременно смазва и предпазва машината на човешкото общество.

Нашето неудовлетворение е свързано с това, че не сме в състояние да вършим добрините, плод на нашата свободна воля. В джоба си имам един шилинг, предназначен за кутията за дарения, но въпреки това я подминавам. 

Шест са основните причини за подобна неспособност.

Първата се корени във фаталистичната вяра, че не разполагаме със свобода на избора, когато ни се иска да направим нещо; тоест вършим онова (ако изобщо вършим нещо), което ни е предначертано. Нашият избор е илюзия; нашите действия - загуба на енергия. Да извършим или да не извършим нещо… не е ли все едно?

Втората причина за неспособността да вършим добро произтича от конфликта на намеренията. Развитият интелект води до разнопосочност на интересите и до изострена способност да се предвиждат последствията от всяко действие. (Така) волята се изгубва в лабиринт от хипотези.

Всички разклонения на междуселски пътища мечтаят да са главни кръстовища; при атомите, както и при хората усложняването води до загуба на енергия. През вековете интелигенцията е била презирана заради своята неспособност да действа активно. Но само в един свят, в който високоразвитият интелект е синоним и на висок морал, би се породило желание най-интелигентните да притежават най-много власт.

Третата причина за неспособността ни да вършим добро се дължи на способността да си представим (резултата от) неговото осъществяване. От опит знаем, че нещата рядко се оказват толкова приятни, колкото сме си ги представяли; а въображаемата идеална последователност от събития може да завладее съзнанието ни до такава степен, че рискът от разочарование при сблъсъка с реалността да се окаже за нас непреодолимо препятствие.

Намерението да се извърши дадена постъпка често пъти се приравнява със самата постъпка. Да заявите, че вярвате в извършването на нещо, може да послужи като извинение да не го направите; изключение правят случаите, когато имате свидетели, заради които ще се почувствате принудени да спазите думата си. Защото извършването на добрина е действие, а не намерение за действие.

Преди да бъде извършено, всяко действие, изискващо съзнателно усилие или воля (което означава, че не е наложено отвън, нито пък е породено от инстинкт), е като въображаема спяща красавица. И то като принцесата, спи в най-дълбоките дебри на омагьосаната гора на възможностите. И неговото реализиране заплашва да унищожи всичко, което би могло да бъде създадено от други действия. Тук откриваме близък паралел с една сексуална ситуация. При любовната игра много по-голямо удоволствие носи удължаването на удоволствието от нея, отколкото самата кулминация. Няма нищо лошо днес да съм скъперник, защото утре ще бъда щедър.

Четвъртата причина за неуспеха на добротворството е свързана с желанието ни да доказваме на самите себе си чрез нашето бездействие, че имаме възможност да избираме дали да действаме. Бездействието също е (вид) действие. Аз съм едновременно това, което не правя, и това, което правя. Отказът от действие често е равносилен на спонтанното действие. Основният му мотив е да докажем, че сме свободни.

Петата причина за подобен неуспех е, че замисленото действие е така незначително по отношение на крайното намерение, че неговото осъществяване започва да изглежда безсмислено като да преместиш Сахара песъчинка по песъчинка, да изгребеш Атлантика с лъжица… Множество благородни каузи са се проваляли точно поради тази причина.

Шестата причина за неспособността да се прави добро, е свързана с онези действия, които са насочени срещу нещо. Онова, което може да предотврати действието, е механизмът на поддържането на противното.

От: „Аристос”, Джон Фаулз, превод Невяна Попова, изд. Рaта-София
Снимка: forreadingaddicts.co.uk