„Веригите на навика, слабостта и греха са изковани от нас самите и само ние можем да ги разчупим.“
♥ Същността и силата на ума
Умът е арбитърът на живота. Той създава и извайва облика на битието, и същевременно получава резултатите от собствената си дейност. Има силата и да гради илюзии, и да възприема реалността. Умът е непогрешимият тъкач на съдбата. Мисълта е преждата, добрите и злите деяния са основата и нишките върху стана на живота, а готовото платно е човешкият характер. Умът се облича в одежди, изтъкани от самия него.
Човекът, като съзнателно същество, притежава всички сили на ума и има на разположение безграничен избор. Учи се от опита и може да ускори или забави този процес. Никой не го ограничава, но често самият той се оковава. Тогава също има избор - може да разкъса сам веригите си и да се освободи.
Може да живее в мерзост или в добродетел, да бъде скудоумен или благороден, глупав или мъдър - както сам си избере. Може, чрез повторение на едни и същи действия, да си създаде навици, както и да ги прекрати чрез целенасочени усилия. Може да се обгради с илюзии и напълно да изгуби Истината, но може също да разбие всяка една от тях, докато Истината се възстанови. Възможностите пред човека са безкрайни; свободата му е пълна.
Умът има свойството да създава сам своите състояния и да избира кои от тях да обитава. Има също силата да изостави едно състояние и да го смени с друго. Той прави това постоянно, като по този начин опознава различните състояния и натрупва всеобхватен опит чрез своя многократен избор.
Вътрешните мисловни процеси оформят целостта от характер и живот. Ние можем да модифицираме и да променим тези процеси, като им въздействаме с волята си и с целенасочени усилия. Веригите на навика, слабостта и греха са изковани от нас самите и само ние можем да ги разчупим. Те битуват единствено в съзнанието ни и макар да имат пряко отношение към външните неща, те не съществуват реално в тях.
Външното се моделира и одушевява от вътрешното, а не обратно. Изкушението не възниква във външния обект, а идва от сластта на душата към обекта. Скръбта и страданието не са естествена част от външните житейски обстоятелства и събития, а са следствие на недисциплинираното отношение на ума към тези обстоятелства и събития.
Когато е дисциплиниран от Добродетелта и укрепен от Мъдростта, Умът избягва всички изкушения и примамки, които неминуемо влекат след себе си беди. Така човек постига просветление и душевен мир.
Да виним хората около нас и да проклинаме външните условия като източник на злото не намалява страданията и мъките в света, а ги увеличава. Външното е само следствие и отражение на вътрешното. Когато сърцето е чисто, и светът около нас е такъв.
Всяко нещо се ражда и развива отвътре навън, а загнива и умира отвън навътре. Такъв е вселенският закон. Всяка еволюция започва от вътрешността. Всяка промяна трябва да се случи първо там. Този, който вместо да воюва с околните, вложи силите си в трансформация, обновление и развитие на ума си и духа си, запазва енергиите си и съхранява себе си. Хармонизирайки успешно своето съзнание, той води и околните, чрез милосърдие и благородство, към същото блаженство.
Пътят към просветлението и душевния мир не е в наставничеството и контрола над други умове. Тези цели могат да се постигнат само ако овладеем собственото си съзнание и го водим непоколебимо по извисените пътеки на добродетелта.
Животът на човека произтича от сърцето и ума му. Ние сами оформяме съзнанието си чрез мислите и действията си, затова е напълно в наша власт да го преформатираме чрез избора си на мисли. По този начин ние можем да преобразим живота си.
От: „От сърцето“, Джеймс Алън, изд. Скайпринт
Снимка: Джеймс Алън (1864 – 1912)
