За мъдрото използване на физическите, психическите и моралните сили, дарени ни от природата и формирани от живота, споделено от твореца, мистик и философ Георгий ГУРДЖИЕВ (1866 ~ 1949) в негова беседа, държана през май 1923 г.
Икономия на трите сили
Човек притежава три вида сили. Всяка една е независима по своята природа и има свои закони и строеж. Но източниците на тяхното формиране са едни и същи.
Първата сила се нарича физическа сила. Нейното количество и качество зависят от структурата на човешката машина.
Втората сила се нарича психична сила. Качеството й зависи от мисловния център на човека и от материала, който той съдържа. Функции на тази сила са това, което се нарича воля, както и други подобни неща.
Третата сила се нарича морална сила. Тя зависи от образованието и наследствеността.
Първите две могат лесно да се променят, тъй като лесно са се формирали. Моралната сила, от друга страна, е много трудно да се промени, защото има нужда от дълго време за формирането си.
Ако човек има здрав разум и солидна логика, всяко действие може да промени мнението му и неговата воля. Но за промяната на неговата природа, т. е. на неговата морална конструкция, има нужда от продължителен натиск.
Всичките три сили са материални. Тяхното количество и качество зависи от количеството и качеството на това, което ги създава. Ако човек има повече мускули, той има повече физическа сила. Например А. може да вдигне повече от Б. Същото се отнася и за психичната сила - тя зависи от количеството на материала и от данните, които човек има.
По същия начин човек може да има по-голяма морална сила, ако условията на неговия живот са включвали влияния от много идеи, от религията и чувствата. Така че за да промени нещо, човек трябва да живее дълго.
Моралната и психическата сила са също относителни. Например често казват, че човек може да се промени. Но той ще си остане такъв, какъвто е, такъв, какъвто е създаден от природата. Така че, както в случая с физическата сила, човек не може да се промени; всичко, което може да направи, е да събира сила, ако иска да стане по-голям. Разбира се, ако говорим за някой болен, когато оздравее, той ще бъде различен.
И така ние виждаме, че този, който произвежда енергията, не може да се промени; той ще си остане същият, но е възможно да увеличи продукцията. Всичките три сили могат да се увеличат чрез икономия и чрез правилно изразходване. Ако се научим на това, то ще е постижение.
Така че ако се научи на икономия и правилно изразходване, човек може да увеличи и трите сили. Икономисването и знанието как по подходящ начин да изразходва своята енергия прави човека сто пъти по-силен от който и да било атлет. Икономията може да се практикува също и в психично и морално отношение.
Нека сега да разгледаме физическата сила. Например въпреки че използвате други думи и говорите за други неща в сравнение с преди, ни един от вас не знае как да работи. Не само когато работите изразходвате ненужно много сила, но дори и когато не вършите нищо. Вие можете да икономисвате не само когато седите, но и когато работите. Можете да работите пет пъти по-усърдно и да изразходвате десет пъти по-малко енергия. Например когато Б. борави с чук, той замахва с цялото си тяло. Ако например изразходва десет килограма сила, един килограм отива за чука, а девет се прахосват ненужно. Но за да се получат подобри резултати, е необходимо за чука да отидат два килограма, но Б. осигурява само половината от това количество. Вместо от пет минути, той има нужда от десет; вместо един килограм, той изгаря два килограма въглища. Затова той не работи така, както би трябвало.
През целия ден, на всяка крачка ние се дразним от нещо, харесваме нещо, мразим нещо и т. н. Сега съзнателно отпускаме някои части на тялото си и съзнателно напрягаме други. Както практикуваме това, така ще правим и с движенията. Всеки от нас е способен да прави това повече или по-малко, и всеки е сигурен, че колкото повече го практикува, толкова по-добре ще може да го прави. Всичко, от което имате нужда, е практика; трябва само да искате и да го правите. Желанието поражда възможността. Аз говоря за физическите неща.
От утре нататък нека всеки да започне да практикува и следното упражнение: ако си дълбоко засегнат, постарай се това да не се разпространи по цялото тяло. Контролирай реакцията; не й позволявай да се разпростре.
Да речем, че имам проблем: някой ме е обидил. Аз не искам да му простя, но се опитвам да попреча на обидата да ме обземе целия. Аз не харесвам лицето на П. Щом я видя, и чувствам отвращение. Затова се опитвам да не бъда увлечен от това чувство. Въпросът не е в хората, а в проблема.
Сега нещо друго. Ако всеки беше мил и приятен, нямаше да имам възможност за практически упражнения, затова трябва да бъда доволен, че имам хора, върху които да практикувам.
Всичко, което ни засяга, прави това без наше присъствие. Така са наредени нещата в нас. Ние сме роби на това. Тя например ми е противна, но може да е симпатична на някой друг. Моята реакция е вътре в мен. Това, което я прави омразна за мен, е вътре в мен. Тя не е виновна, тя е антипатична по отношение на мен. Всичко, което идва до нас в течение на деня и в продължение на целия ни живот, е относително по отношение на нас. Понякога това, което достига до нас, може и да е нещо добро.
Тази относителност е механична, така както напреженията в нашите мускули са механични. Ние сега се учим да работим. Същевременно искаме да се учим да се засягаме от това, което трябва да ни засяга. Като правило ние се засягаме от това, което не би трябвало да ни засяга, защото нещата, от които дълбоко се засягаме през целия ден, не би трябвало да имат силата да ни засегнат, тъй като нямат реално съществуване. Това е едно упражнение на моралната сила.
А що се отнася до психичната сила, това, което трябва да направим, е да не позволяваме на „него" да мисли, но да се опитваме да „го" спираме все по-често и по-често, независимо дали това, което „той" мисли, е добро или лошо. Веднага щом си спомним, веднага щом се уловим, че го правим, трябва да „го" спрем да не мисли.
Във всеки случай такова мислене няма да открие Америка, дали за добро, или за лошо. Така както е трудно да не напрягаш в този момент крака си, така е трудно и да не позволяваш на „него“ да мисли. Но е възможно.
Принципът на вашата работа трябва да бъде следният: да се опитвате да концентрирате цялата сила, която можете, върху тези части, които извършват работата, за сметка на другите части.
От: „Картини от реалния свят“, Георгий Гурджиев, изд. Гуторанов и син
Снимка: russian7.ru