„Който плаче по-рано, отколкото трябва, плаче повече, отколкото трябва.”
Напътствията на египетския фараон Аменхотеп IV от неговия трактат по етика и поведение „Теб аз дарувам”.
Аменхотеп IV (1353 г. ~ 1336 г.пр.Хр.)
Страдание
Слаб и несъвършен си ти, о човече! В доброто; неустойчив и непоследователен в удоволствията си. Все пак има нещо, в което си твърд и непоколебим: името му е печал.
Тя е характеристика за твоето тяло, изключително право на твоята плът: тя живее само в мислите ти, вън от тях тя не съществува. И виж, какво е нейният извор, ако не твоите собствени телесни страсти?
Онзи, който ти ги е дал, също така ти е дал и Душата, за да ги заглушаваш. Проявявай я и ще ги стъпчеш с краката си.
…
Най-голямата от човешките злини е скръбта; в скръб си роден ти, но не я увеличавай със своята извратеност.
Сродна е скръбта на смъртния свят и тя е винаги около теб, удоволствието пък е само гостенин за теб, който те посещава само по твоя покана. Употребявай правилно разума си и скръбта ще мине зад теб; бъди благоразумен и по-дълги ще бъдат посещенията на радостта.
Всяка част от тялото ти може да служи като причина за скръб; но тесни и малко на брой са пътищата, които водят към насладата, която е равна на радостта на Душата.
Само безизкуствено се допускат удоволствия, а нещастията идват с хиляди едновременно.
Както пламъкът на сламата изчезва, щом бъде възпламенена, така си отива и блясъкът на радостта - и ти не знаеш, какво е станало с него.
Често се кани скръбта и рядко радостта - болката идва сама по себе си; наслаждението трябва да бъде купено; скръбта е без примес, но радостта не е без частица печал.
Както най-съвършеното здраве се забелязва по-малко от най-нищожната болест, така най-голямата радост ни затрогва по-малко от най-нищожната печал.
Ние сме поробени от скръбта и често избягваме от удоволствието. Когато ние го купуваме, нима не плащаме повече отколкото струва то самото?
Размисълът е задължение на човека; осъзнаване на състоянието е негов първи дълг. Но кой обаче помни себе си в радост? Не от милосърдие ли ни е определена скръбта?
Човек предвижда нещастието, което трябва да дойде, помни го той, когато то е отминало; не взима той под внимание, че мисълта за нещастието причинява по-голяма скръб, отколкото самото нещастие. Затова не мисли за нещастието, докато то не се е струпало върху теб и ще избегнеш много неща, които са ти причинили остра болка.
Който плаче по-рано, отколкото трябва, плаче повече, отколкото трябва. А защо? Само затова, че обича да плаче!
Еленът не плаче, докато не е дигнато копието срещу него; не падат сълзи от очите на бобъра, докато не са го оградили кучетата, за да го хванат; човек изпреварва смъртта от страх пред нея, а страхът от събитието е по-голямо нещастие от самото събитие.
От: „Напътствия. Теб аз дарувам”, Аменхотеп IV, изд. Хелиопол
Изображения: заглавно - Akhenaten and Nefertiti offering to the Aten. From the tomb of Panehsy in Amarna; commons.wikimedia.org