„Правото да бъде щастлив има само този, който всяка частица от секундата е готов да загуби насладата и да съхрани любовта. Без болка няма развитие.“

Всеки конфликт е развитие

Един от най-важните параметри, по които сега определям състоянието на човека, това е готовността да се приеме травмираща ситуация. Което означава да се запази любовта към Бог при чисто човешки загуби. При мъжете програмата за самоунищожение убива тях самите, при жените тази програма убива децата. Повишената ранимост и чувственост, ако недостига стремеж към любов, прави човека или жертва, или престъпник. 

Разбери нещо простичко: всеки конфликт е развитие. Погледни по този начин, ти имаш тяло и аз имам тяло. Твоите желания на повърхностен план са свързани с тялото и с живота. При мен е абсолютно същото. И понеже нашите тела си различни, то и желанията ни никога не съвпадат. Точно по тази причина всяко общуване между нас винаги ще бъде конфликтно и това е съвсем нормално. Опитът да избегнеш конфликта или да го спреш още в зародиш - това е отричане от развитието. Ако няма стремеж към любовта - конфликтът става неразрешим. Опитай се да разбереш, че всеки конфликт това е развитие; всеки конфликт предизвиква болка, а всяка болка е тласък към любовта към Бог. В конфликта не е нужно да потискаш чуждите желания или да ставаш зависим от някого. Просто трябва да обобщиш желанията и да намериш общо и за двете страни решение. За да можеш да намериш решение, трябва да се научиш да сдържаш желанията си и да се стремиш към любовта.

Когато пътечката, водеща към любовта, изтънее и се превърне в тъничка нишка, тогава за да се спасите трябва рязко да спрете всичко, което отмива любовта от вас, а това е страха, омразата, осъждането, обидата, отчаянието. И понеже всичко това се поражда от съзнанието, то започва да се разрушава, заради спасението на душата. Вече писах в книгите си, че шизофренията се появява при хора, които са потайно ревниви. Ако през деня успяваш по някакъв начин да сдържиш желанията си и се стараеш да бъдеш добър, то през нощта тази зависимост и агресия те препълват и затова съзнанието се разпада. Това значи, че преди сън трябва да се постараеш да приведеш себе си в ред и вместо стабилна вечеря, която усилва зависимостта от желанията, е по-добре да се молиш. 

Умирай всяка вечер и всяка сутрин възкръсвай. Прощавай се с всичко, което ти е скъпо. Но ако преди това не усетиш любовта, душата ти ще се преизпълни със страх и отчаяние. 

Затова отначало се моли, съсредоточавайки се върху любовта. а когато я усетиш, прости се с всичко, което ти е скъпо. И когато новото съзнание престане да бъде агресивно, вместо разпадане ще започне развитието. 

Що се отнася до общуването, то там всичко е простичко. Общуването това е чувствено ниво, а ако човек зависи от чувственото щастие, в общуването си той винаги е агресивен или спрямо другите, или спрямо себе си. Поради това обикновено такъв човек се страхува от общуването и го избягва: когато омразата в голямата си степен е насочена навътре към този човек, тогава хората не желаят да общуват с него; ако подсъзнателната агресия е насочена навън - те също го избягват. 

Не се страхувай от болката, тръгни към нея. Ако задържим любовта, болката постепенно ще изчезне. Правото да бъде щастлив има само този, който всяка частица от секундата е готов да загуби насладата и да съхрани любовта. Без болка няма развитие. 

Но тази болка не трябва да бъде черна и мрачна, а светла и сияйна. Разбери простото нещо - всяка болка е залог за твоето бъдещо щастие. Колкото повече болки и изпитания ти изпраща съдбата, толкова по-голямо щастие те очаква в бъдеше. 

И колкото повече си готов за душевната болка, толкова по-малко физически страдания ще ти бъдат отредени. Но ако за милиони години на еволюция ние сме се научили да понасяме физическата болка, то на преодоляването на душевната чрез стремеж към любовта, все още трябва да се учим. Това е и наука, и изкуство, и наслада.

От: „Диагностика на кармата”, Сергей Лазарев, изд. Satja Juga
Снимка: Facebook