„Необходима е дълбока, радикална революция, защото всичко около нас е провалено.“
(1895 ~ 1986)
♥ За трансформацията
Явно е необходима радикална революция. Световната криза го изисква. Нашият живот го изисква. Всекидневните случки, стремежи, тревоги го изискват. Необходима е дълбока, радикална революция, защото всичко около нас е провалено. Макар и на пръв поглед да има ред, в действителност цари разруха - вълната на разрушението непрекъснато надделява над вълната на живота.
Следователно необходима е революция, но не революция, основана на дадена идея. Такава революция е продължение на идеята и не представлява промяна. Революциите, основани на идеи, водят до кръвопролития, разрушения, хаос. Не можете да създадете ред в хаоса, не можете съзнателно да причините хаос и да се надявате, че от него ще успеете да създадете ред. Вие не сте от богоизбраните, които могат да създават ред от безредието. Този начин на мислене на хора, които искат да предизвикат колкото се може повече объркване, за да създадат ред, е неправилен. От момента, в който дойдат на власт, те решават, че знаят начините за постигане на ред. Виждайки катастрофата - непрекъснатите войни, вечния конфликт между класите, между хората, ужасното икономическо и социално неравенство, липсата на равни възможности за онези, които могат и са талантливи, неравенството между хората, които са необикновено щастливи и безметежни, и онези, които живеят в омраза, конфликти и мизерия, виждайки всичко това, ние разбираме, че е необходима революция, дълбока промяна.
Тази трансформация, тази радикална революция нещо окончателно ли е или протича във всеки момент? Знам, че искаме да бъде нещо окончателно, защото за нас е много по-лесно да мислим за неща, които са далечни. Някога ще се променим, някога ще бъдем щастливи, някога ще открием истината, а междувременно нека си живеем. Без съмнение такава мислене не може да ни накара да действаме в настоящето. Такава съзнание не търси трансформация, то просто бяга от промяната. Какво имаме предвид, когато говорим за трансформация?
Преобразяването не е нещо в бъдещето, то не може да стане в бъдещето. То може да става само сега, във всеки момент. Е, тогава какво разбираме под преобразяване? Без съмнение това е нещо много просто - да видим фалшивото като фалшиво, а истинското като истинско, да видим истината във фалшивото и фалшивото в онова, което приемаме за истина. Трансформацията е виждането на фалшивото като фалшиво и истинското като истинско, защото когато виждате ясно истината, тя ви освобождава. Когато видите, че нещо е фалшиво, това фалшиво нещо отпада. Когато видите, че церемониите не са нищо друго освен суетно повторение, когато проумеете истината за тях, се получава промяна, защото се освобождавате от още една от веригите, които ви обвързват. Когато разберете, че класовите разграничения са фалшиви, че те предизвикват конфликти, причиняват страдания, разделят хората - когато видите истината за тях, самата тази истина ще ви освободи. Самото възприемане на тази истина представлява трансформация, не е ли така? Тъй като сме заобиколени от толкова много фалшиви неща, разбирането на тяхната фалшивост във всеки момент е преобразяване. Истината не е процес на натрупване. Тя е свързана с всеки отделен момент. Паметта е резултат на натрупване и никога няма да стигнете до истината чрез нея, защото тя е свързана с времето, а времето е миналото, настоящето и бъдещето. Времето, което представлява продължителност не може никога да намери онова, което е вечно. Вечното е в момента. Вечността е сегашният момент. Сега не е отражение на миналото, нито продължение на миналото през настоящия момент към бъдещето.
Съзнание, което се стреми към трансформация в бъдещето или гледа на преобразяването като на крайна цел, няма никога да намери истината, тъй като истината е нещо, което трябва да идва с всеки отделен момент, трябва непрекъснато да бъде откривана отново. Нищо не можете да откриете в резултат на натрупване. Как можеш да откриеш новото под тежестта на старото? За да открие новото, вечното в настоящето, във всеки отделен момент, човек трябва да има необикновено будно съзнание, съзнание, което не търси резултати, не се стреми да постигне нещо. Съзнание, което се стреми към нещо, никога не може да изпита благословията на блаженството, не самодоволно удовлетворение, не задоволство от постигнати резултати, а удовлетворението, което се явява, когато съзнанието види истината и фалша в онова, което е. Възприемането на истината е във всеки отделен момент и това възприемане се забавя, когато започнем да даваме словесен израз на момента.
Трансформацията не е цел. Преобразуването не е резултат. Резултатът предполага остатъци, причини и последствия. Когато има причинност, неизбежно има и резултат. Последствието не е нищо друго, освен резултат на желанието ви за преобразяване. Когато желаете да се промените, вие все още мислите за развитие, а онова, което се развива, не може да види това, което е. Истината е да бъдеш във всеки следващ момент. Щастие, което продължава, не е щастие. Щастието е състояние, което е безвременно. Състоянието на безвремие може да дойде само когато има огромно недоволство - не недоволство, което е намерило изход, през който да избяга, а недоволството, което няма отдушник, няма къде да избяга, което не търси удовлетворение. Само тогава, в състояние на върховно недоволство, може да дойде действителното. Действителното не може да се купи, да се продаде, да се повтори, да се научи от книгите. То трябва да бъде откривано във всеки отделен момент, в една усмивка, в една сълза, под изсъхнал лист, в блуждаеща мисъл, във всеотдайността на обичта.
Любовта не е нещо различно от истината. Любовта е онова състояние, при което мисловният процес, например времето, е напълно спрял. Там където има любов, има преобразяване. Без любов революцията е безсмислена, защото тогава тя не е нищо друго, освен разруха, падение, все по-големи и по-големи страдания. Там, където има любов, има и революция, защото любовта е преобразяване във всеки отделен момент.
От: „Първата и последна свобода“, Джиду Кришнамурти, изд. Кибеа
Снимка: J. Krishnamurti, kfoundation.org
