„Бoгaтcтвoтo нa нapoдитe” ce cмятa зa eднa oт нaй-влиятeлнитe книги на всички времена, a aвтopът й Адам Смит е наречен „бaщa нa съвременната икoнoмикa“. Издaдeн пpeз 1776 г., „Бoгaтcтвoтo нa нapoдитe” e пъpвият изчepпaтeлeн тpaктaт въpxу пoлитичecкaтa икoнoмия, най-всеобхватното и задълбочено изследване на същността на икономическата система, която днес наричаме капитализъм. Как се измерва богатството на един народ – заключенията на социалния философ и писател Адам Смит.
(1723 ~ 1790)
Че богатството се състои от пари или от злато и сребро, е разпространен възглед, който естествено произтича от двойната функция на парите като средство за размяна и като мерило на стойността. Тъй като парите са средство за размяна, когато имаме пари, ние можем по-лесно да си доставим това, което ни е нужно, отколкото чрез която и да било друга стока. Ние винаги установяваме, че главното е да получим пари. Имаме ли ги, не е трудно да си купим по-нататък всичко. Тъй като парите са мерило на стойността, ние оценяваме стойността на всички други стоки с количеството пари, срещу което те се разменят. За богат човек казваме, че струва много пари, а за беден, че струва малко пари. За пестелив човек, т.е. такъв, който се стреми да забогатее, се казва, че обича парите, а за лекомислен, щедър или разточителен човек се казва, че е равнодушен към тях. Да забогатееш – значи да направиш пари; с една дума, в обикновения език богатство и пари се смятат във всяко отношение за синоними.
За богата страна, както и за богат човек, се смята онази, която има пари в изобилие, и натрупването на злато и сребро в дадена страна се смята за най-краткия път за нейното забогатяване. Известно време след откриването на Америка първото, за което испанците питали, когато слизали на непознат бряг, обикновено било дали наоколо може да се намери злато или сребро. В зависимост от получените сведения те решавали дали си заслужава да се създаде там колония или да се завоюва страната. Плано Карпино, моряк, когото кралят на Франция изпратил като посланик при един от синовете на прочутия Чингис хан, казва, че татарите често го питали дали във френското кралство има много овце и волове. Въпросът им преследвал същата цел, както и въпросът на испанците. Те искали да знаят дали страната е достатъчно богата, за да има смисъл да я завоюват. У татарите, както и у другите пастирски народи, които обикновено не познават употребата на пари, добитъкът е средство за размяна и мерило на стойността. Затова според тях богатството се състояло в добитък, както според испанците се състояло в злато и сребро. От двата възгледа татарският бил може би най-близо до истината.
Лок отбелязва една разлика между парите и другите движими стоки. Всички други движими стоки, казва той, са по своята природа така потребими, че не бива да се разчита много на богатството, което се състои от тях, и народ, който една година има излишък от тях, може през следващата година да изпитва голям недостиг, без да е осъществил какъвто и да било износ, само поради собствената му разточителност и прахосничество. Парите, напротив, са верен приятел; макар да могат да преминават от ръка в ръка, те не подлежат лесно на опустошение и потребление, стига само да могат да бъдат задържани в страната. Затова златото и среброто са според него най-солидната и най-съществената част от движимото богатство на един народ и по тази причина умножаването на тези метали трябва да бъде, както той смята, главната задача на нейната политическа икономия.
Избрано от: „Богатството на народите“, Адам Смит, изд. Партиздат, София 1983 г.
Портрет: Adam Smith, circa 1800, Scottish National Gallery - Wikipedia