„Типът с високия коефициент на интелигентност (т.е. типът, лишен напълно от емоционална интелигентност) е направо карикатура на интелектуалеца - умел във всичко, свързано с ума, но напълно неспособен да контролира личния си свят.“
♥ Коефициент на интелигентност и емоционална интелигентност: чисти типове
Коефициентът на интелигентност и емоционалната интелигентност не са противоположни умения. Те са просто отделни области. У всеки от нас има смес от интелект и емоционалност; хора с голяма разлика между едното и другото се срещат относително рядко. Няма как да бъде иначе - все пак съществува връзка между коефициента на интелигентност и някои аспекти на емоционалната интелигентност. Тази връзка обаче е твърде слаба и не може да отмени факта, че това като цяло са независими вселени.
За разлика от познатите ни тестове за интелигентност, до момента не е разработена единна система за оценка на емоционалната интелигентност, която да дава ясен „резултат“. Такава система не може и да има. Макар и да съществуват купища изследвания върху едно или друго умение, някои от техните прояви (като емпатията например) се определят най-добре чрез внимателен анализ на реалното поведение на изследваното лице в определени обстоятелства, например чрез разчитане на чувствата по израза на лицето от видеозапис. И все пак Джак Блок, психолог в Калифорнийския университет в Бъркли, използва една мярка за „гъвкавостта на егото“ (това понятие е доста сходно с емоционалната интелигентност, тъй като включва основната социална и емоционална компетентност), за да сравни два теоретични „чисти“ типа: хора с висок коефициент на интелигентност и такива със силно развити емоционални yмeния. (Джак Блок, непубликуван ръкопис, Университет на Калифорния в Бъркли, февруари 1995. Блок използва понятието „гъвкавост на егото“, но отбелязва, че сред основните му съставки са емоционалната саморегулация и адаптивният контрол върху импулсите, чувство за ефективност и социална интелигентност. Тъй като това са и основните елементи на емоционалната интелигентност, гъвкавостта на егото може да се разглежда като приблизителна мярка за нея, също както изпитът SAT може да измери коефициента на интелигентност. Блок анализира данните от лонгитудно проучване, проведено върху около ето мъже и жени на възраст между петнадесет и двадесет и пет години, и използва статистически методи, за да оцени личностните и поведенческите корелати на двата типа интелигентност. Според него между коефициента на интелигентност и гъвкавостта има съвсем слаба връзка, тъй като двете са напълно независими измерения на личността.) Разликите са красноречиви.
Типът с високия коефициент на интелигентност (т.е. типът, лишен напълно от емоционална интелигентност) е направо карикатура на интелектуалеца - умел във всичко, свързано с ума, но напълно неспособен да контролира личния си свят. Профилите на мъжете и жените донякъде се различават. Мъжът с висок коефициент на интелигентност се отличава (каква изненада само) с широка гама интереси и умения. Той е амбициозен и продуктивен, предсказуем и упорит и няма притеснения, свързани със самия себе си. Освен това обикновено е критичен и снизходителен, взискателен и сдържан, потиска сексуалността и чувствените си преживявания, избягва изразителността и ангажиментите, а чисто емоционално е спокоен и студен.
В противовес на това мъжът с висока емоционална интелигентност е социализиран, весел и общителен, не е боязлив или склонен към тревожни мисли. Способен е да се ангажира с хора и каузи, да поема отговорност и да защитава етична гледна точка. Такива хора са състрадателни и загрижени във връзките си. Емоционалният им живот е богат, но адекватен: чувстват се добре в собствената си кожа и нямат проблеми с другите и със социалната вселена, в която живеят.
Жените с висок коефициент на интелигентност напълно очаквано демонстрират интелектуална увереност, ясно изразяват мислите си, ценят интелектуалното и имат множество интелектуални и естетически интереси. Освен това обикновено са интровертни, склонни са към тревожност, размисъл и чувство за вина. Притесняват се да изразяват открито гнева си (намират обаче непреки начини за това).
Емоционално интелигентната жена от друга страна обикновено е самоуверена и изразява чувствата си директно. Отнася се положително към себе си и смята, че животът й е смислен. Подобно на мъжете тя е общителна и знае как да въплъщава емоциите си (без например да ѝ се налага да избухва, след което да съжалява след това). Устойчива е на стрес. Общителността й позволява лесно да установява контакт с нови хора. Достатъчно самоуверена е, за да си позволи да бъде жизнерадостна, спонтанна и отворена за чувствени преживявания. За разлика от жените, които разполагат единствено с висок коефициент на интелигентност, тя почти не изпитва тревога или вина и рядко се отдава на размисли.
Тези портрети, разбира се, илюстрират двете възможни крайности - всички ние съчетаваме интелекта и емоциите до една или друга степен. Те обаче ни предлагат един важен поглед към онова, което единият и другият полюс добавят към качествата на човека. Тъй като у нас има по малко и от двата, картините се сливат в един общ образ. Но все пак именно емоционалната интелигентност има по-голям принос за качествата, които ни правят истински хора.
Избрано от: „Емоционалната интелигентност“, Даниъл Голман, превод от английски Елена Филипова, изд. „Изток-Запад“, 2011
Снимка: danielgoleman.info
