Мъдростта на времето

„Често пъти постъпва несправедливо не само който върши нещо, но и който не върши нищо.“

(Last Words of the Emperor Marcus Aurelius (1844) by Eugène Delacroix)

Към себе си 

Постъпва неблагочестиво и оня, който преследва удоволствието като добро и избягва мъката като зло – такъв човек няма как да не е често недоволен от всеобщата природа, задето незаслужено отрежда едно или друго на недостойните и достойните люде, понеже често се случва недостойните да живеят в удоволствие и да разполагат с това, което следва от него, а достойните да бъдат сполитани от мъката и нейните последствия. Също и страхуващият се от мъки се страхува от неща, които стават във вселената. А това е вече неблагочестие.

Ни най-малко не бива да се огорчаваш от хората, а напротив  да се грижиш за тях и да ги понасяш кротко, но без да забравяш, че си отиваш не от съмишленици, които споделят твоите основни възгледи. Ако нещо би могло да те привлече и задържи в живота, то е единствено възможността да ти се позволи да живееш сред хора, възприели същите основни възгледи. А сега виждаш колко си уморен от разногласието в съжителството с другите така, щото си готов да кажеш: „Ела по-скоро, смърт, та да не забравя в един момент и самия себе си!“

Който греши, спрямо себе си греши. Който постъпва несправедливо, спрямо себе си постъпва несправедливо и на себе си върши зло.

Често пъти постъпва несправедливо не само който върши нещо, но и който не върши нищо.

Изтрий въображаемата мисъл, спри влечението, угаси апетита. Нека ръководното ти начало да зависи само от себе си!

Една душа разделят лишените от разум живини, една разполагащите с ум разумни същества, както е една земята за всичко земно и както с една светлина виждаме а един въздух дишаме всички, които сме зрящи и с душа.

И човекът, и богът, и вселената дават плод, когато на всяко му дойде времето. Няма значение, че в обичайния смисъл думата се употребява главно за плода на лозата и в подобни случаи. Разумът дава и всеобщ, и личен плод и от него се пораждат други плодове, подобни на самия него.

Ако можеш, поучи и промени. Ако ли не, помни, че за това се ползуваш с благосклонност. И боговете са благосклонни към такива хора, а понякога и съдействуват – за нечие здраве, богатство и слава, толкова добри са! И ти можеш. Или кажи кой ти пречи.

Труди се не като нещастник, нито за да предизвикаш състрадание или удивление. Желай единствено да се движиш и задържаш тъй, както изисква общественият разум.

За хвърления камък не е никакво зло да падне надолу, нито добро да се понесе нагоре.

Чуждата грешка е редно да се остави там, където е.

Когато те укоряват, мразят или изричат неприятни думи, иди при душиците им, влез вътре и погледни какви са. Ще видиш, че не трябва да се измъчваш, задето смятат за тебе това или онова. Напротив – трябва да се отнесеш благосклонно към тях, защото са ти приятели по природа. И боговете им помагат по всякакъв начин – със сънища и гадания за нещата, за които се тревожат.

Едни и същи са циклите на вселената  горе, долу, от век на век. Или всеобщият разум има инициатива за всичко – ако е така, приеми произтичащата от него инициатива. Или след първоначалната му инициатива останалото е дошло като последствие … По някакъв начин атоми или непрекъснатост. Изобщо, ако има бог, всичко е наред. Ако има само случайност, недей и ти да постъпваш случайно.

Гледай отвисоко: безброй стада, безброй празници, всякакви кораби по бурното и спокойно море, разнообразие от същества, които се раждат, съжителствуват и умират. Представи си живота, живян преди време: от други, и този, който ще бъде живян след тебе, а и оня, който се живее в момента във варварските племена. И колко много хора не са чували дори името ти, колко ще го забравят веднага и колко похвалили те навярно след малко ще те укорят. Нито споменът има стойност, нито славата, нито каквото и да е друго.

Губенето не е нищо друго освен променяне. На това се радва всеобщата природа, в съгласие с която се осъществява всичко, от векове се е осъществявало в подобна форма и до безкрай ще се осъществява така. Тогава защо твърдиш, че всичко е вървяло и винаги ще върви зле и че сред толкова богове не се е намерила сила, която да го оправи, ами светът е осъден да тъне във вечно зло?

Избрано от: „Към себе си“, Марк Аврелий, ИК „Кибеа“, 1997 г.
Изображение: Last Words of the Emperor Marcus Aurelius (1844) by Eugène Delacroix, en.wikipedia.org