Уроците на Шри Юктешвар, назаем от „Автобиография на един йогин” на Парамаханса ЙОГАНАНДА
(1893 ~ 1952)
Умът е владетел на мускулите. Силата на удара на чука зависи от приложената енергия; силата, която проявява инструментът човешко тяло, зависи от неговата решителна воля и смелост. В буквален смисъл тялото се създава и поддържа от ума. Под напора на инстинктите от минали животи в човешкото съзнание постепенно прониква сила или слабост. Те се изразяват като нагласи, които на свой ред се превръщат в желано или нежелано тяло. Външната слабост има ментален произход; получава се порочен кръг, при който обвързаното с нагласи тяло разстройва ума. Ако господарят позволи слугата да го командва, тогава слугата става господар. По същия начин умът бива поробен, ако се подчини на диктата на тялото.
Цялото творение се управлява от закони. Тези, които се проявяват във външната вселена и се откриват от учените, се наричат природни закони. Но има и по-фини закони, управляващи царството на съзнанието, които могат да се познаят само чрез науката Йога. Скритите духовни сфери също имат своите естествени и законни принципи на действие. И не физиците, а напълно самоовладените учители са тези, които осъзнават истинското естество на материята. Така Христос е могъл да възстанови ухото на слугата, отрязано от един от учениците му. (И един от тях удари слугата на първосвещенника и му отряза дясното ухо. Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го (Лука 22:50-51)
Божественият ред подрежда бъдещето ни по-мъдро от всяка застрахователна компания. Светът е пълен с неспокойни хора, вярващи във външната сигурност. Техните тежки мисли са като белези по челата им. Този, който ни дава въздух и мляко с първото ни дихание, знае как да обезпечи ден след ден онези, които са му предани.
Обикновената любов е себична, тя се корени в тъмата на желанията и тяхното задоволяване. Божествената любов е без условия, без граници, без изменения. Непостоянството на човешкото сърце изчезва завинаги при пронизващия досег с чистата любов.
Три истории и поуки от детството:
Веднъж майка ми се опита да ме плаши с ужасна история за дух в тъмната стая. Аз веднага отидох там и изразих разочарованието си, като не го намерих. Майка ми никога повече не ми разказа страшна приказка. Поуката: погледни страха в очите и той ще спре да те безпокои.
Друг ранен спомен е желанието ми да имам грозното куче на един съсед. Цели седмици измъчвах близките си с това. Оставах глух за предложенията да получа друг домашен любимец с по-предразполагаща външност. Поуката: привързаността е сляпа, тя придава въображаем привлекателен ореол на обекта на желанията.
Третата история се отнася до пластичността на младия ум. Веднъж случайно чух майка ми да отбелязва: „Човек, който приема да работи за някого, е роб." Това впечатление така незаличимо се запечата в мен, че дори и след като се ожених, аз отказвах всякакви длъжности. Посрещах разходите, като влагах семейните спестявания в земя. Поука: добри и позитивни съвети трябва да поучават чувствителните детски уши. Тези ранни идеи дълго време остават дълбоко вдълбани в нас.
Мисълта е сила също както електричеството и гравитацията. Човешкият ум е искра от всемогъщата съзнателност на Бога. Бих могъл да ти покажа, че това, в което умът ти много силно вярва, мигновено се случва.
Светостта не е бездействие! Божественото възприятие не е неприспособеност! Активното изразяване на добродетелите поражда най-остър ум.
При повърхностния човек рибата на незначителните мисли причинява силно вълнение. В съзнанията-океан, даже китовете на вдъхновението едва набраздяват повърхността.
Мъдростта пречиства най-добре.
Тялото е коварен приятел. Дайте му дължимото, не повече. Болката и удоволствието са преходни; понасяйте всички противоположности спокойно, стремейки се в същото време да отстраните тяхната власт. Въображението е вратата, през която влизат както болестта, така и изцелението. Не вярвайте в реалността на болестта даже когато сте болни; непризнатият посетител ще избяга!
Тези, които са твърде добри за този свят, украсяват някой друг. Докато дишаш свободния въздух на земята, си задължен да се отплащаш с благодарно служене.
Безкрайните литературни спорове са за ленивите умове. Коя мисъл е по-освобождаваща от „Бог е" или дори само „Бог"?
Някои хора се опитват да станат високи, като отсичат главите на другите. Неизменното самообладание на светеца е по-изразително от всяка проповед. Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.
Творението е едновременно и светлина, и сянка, иначе не би бил възможен никакъв образ. Преобладаването на доброто и злото на мая трябва винаги да се редува. Ако в този свят имаше непрестанна радост, човекът би ли потърсил друг? Без страдание той едва ли ще си припомни, че е забравил вечния си дом. Болката е остен за припомняне. Пътят за спасение е мъдростта!
Избрано от: „Автобиография на един йогин", Парамаханса Йогананда,, изд. Лик,1998
Снимка: Paramahansa Yoganand, commons.wikimedia.org
