„Стремим се към покой, преодолявайки различни препятствия, но едва преодолели ги, спокойствието ни става непоносимо.“
За противоречивата човека природа, търсеща развлечения, за да забрави себе си, назаем с „Мисли“-те на видния математик, физик, религиозен философ, теолог и писател Блез Паскал (1623 ~ 1662) – класик на френската литература, един от основателите на математическия анализ, теорията за вероятностите и проекивната геометрия, автор на основния закон на хидростатиката.
(Portrait of Pascal (1623 ~ 1662), unknown artist)
Развлечение.
Когато размислих колко много се суетят хората, на какви опасности и трудности се излагат в кралския двор или на война, свързани с толкова разпри, страсти, дръзки и често престъпни начинания и т. н., стигнах до извода, че цялото им нещастие се дължи само на едно – неспособността да останат спокойно в стаята си. Човек, който има достатъчно средства за препитание, никога не би тръгнал да пътешества по море или да обсажда някоя крепост, ако беше в състояние да си остане у дома и да се наслаждава от това. Не би купил скъпо и прескъпо военен чин, ако не му е така непоносимо да остане в града; и той търси компанията на други хора и развлеченията на хазарта само защото не изпитва удоволствие да си стои вкъщи.
Но след като вникнах по-дълбоко в този проблем и открих причината на цялото наше нещастие, пожелах да стигна до първоизточника й, който безспорно съществува и се корени в поначало окаяното ни състояние: слаби, смъртни и така жалки, че ако се замислим по-сериозно за себе си, нищо не може да ни утеши.
…Ето защо толкова много ценим хазарта и женското общество, защо копнеем да отидем на война или да заемем висок пост. Не защото тези неща действително носят щастие, нито защото си въобразяваме, че истинското блаженство е в парите, спечелени на игралната маса, или в преследвания заек: ако ни ги предложат, не бихме ги взели. Ние не се стремим всъщност към безделен и спокоен живот, който ни довежда до мисълта за горчивата ни участ, нито към опасностите на войната и тегобите на високите служби, а към суетнята, свързана с тях, която ни отклонява от мъчителни мисли и ни развлича.
Именно затова предпочитаме лова пред уловения дивеч.
Колко мъчно изпълним е съветът, даден на Пир, да намери в безделието душевния покой, който дирел в толкова изнурителните си походи!
Да кажем някому да живее спокойно, е все едно да му кажем да живее щастливо; това означава да го посъветваме да си извоюва напълно блажено състояние, над което да мисли на воля без повод за огорчение. Това означава, че никак не разбираме човешката природа.
Ето защо хората, които инстинктивно се догаждат за своето положение, най-ревностно избягват покоя и са готови на всичко, за да го нарушат. Не че те по вътрешен усет не знаят какво ще рече истинско блаженство... Тщеславието, удоволствието да го сочат на другите.
Хората си въобразяват, че ако се домогнат до някой висок пост, ще намерят бленуваното спокойствие и не съзнават ненаситната природа на ламтежите си. Вярват, че искрено търсят спокойствие, а всъщност се стремят само към вълнение.
Така протича целият ни живот. Стремим се към покой, преодолявайки различни препятствия, но едва преодолели ги, спокойствието ни става непоносимо. Ние мислим или за сегашните, или за грозящите ни несгоди. А дори ако сме защитени от всички страни, скуката, вкоренена дълбоко в сърцето, по свой собствен почин ще излезе наяве и ще отрови духа ни.
И тъй човек е толкова нещастен, че би се чувствал отегчен дори без конкретна причина поради самата си противоречива природа; а същевременно е толкова празноглав, че дори ако има хиляди причини да бъде опечален, най-малкото забавление – игра на билярд или топка – е достатъчно да го разсее.
Но – ще попитате вие – каква цел преследва? Да се похвали утре на приятелите си, че е играл по-добре от някой друг. По същия начин друг се поти в кабинета си, за да докаже на учените, че е обяснил някакъв алгебричен проблем, нерешен дотогава. Толкова други – все така безсмислено според мен – се излагат на смъртна опасност, за да се хвалят после, че са превзели някаква крепост. И най-сетне някои се изтрепват да следят всички тия събития, но не за да станат по-мъдри, а само да покажат, че са добре осведомени; те безспорно са най-глупави от всички, защото съзнават глупостта си, докато за другите може да се допусне, че не биха постъпвали така, ако съзнаваха, че е безсмислено.
Даден човек живее, без да скучае, само защото всеки ден проиграва дребна сума на карти. Давайте му всяка сутрин парите, които може да спечели вечер, при условие да не играе, ще го направите нещастен. Ще кажете навярно, че той търси забавлението от играта, а не самата печалба. Накарайте го тогава да играе без паричен залог, няма да му бъде интересно и ще скучае. И така той търси не само забавлението: мудно и лишено от напрежение, то ще го отегчи. Трябва да се запали, да се самоизлъже, въобразявайки си, че би бил щастлив, ако спечели парите, които не би приел при условие да не играе; необходим му е повод да се пристрасти към измислената цел, да възбуди в себе си желание, гняв, страх, също както децата се плашат от лицата си, след като са ги начернили сами.
Из: „Мисли“, Блез Паскал, изд. „ЛИК", 2001
Изображение: Portrait of Pascal (1623 ~ 1662), unknown artist; commons.wikimedia.org