„Ако попиташ колко врагове има всеки от нас, ние веднага ще ги преброим, но верни приятели у всеки, ако се намерят един или двама, пак ще е добре.“
~ „Гръцкият учител Сократ“, Лев ТОЛСТОЙ
Как хората да живеят заедно?
Идвали да слушат поученията на Сократ не само жителите на Атина, но и от други градове и даже от далечни страни. Идвали да слушат Сократ в дома му, или чакали да излезе на градския площад и там се събирали около него. Събрали се веднъж около Сократ много хора, стари и млади, съграждани и чужденци. Сократ не обичал дълго да говори сам, а все задавал въпроси на другите. Той казвал, че както него майка му сама не го е раждала, така и той сам на нищо не учи, а само помага на другите да се научат. Така станало и този път. Седнал Сократ на пейката, а около него народ. Сложил Сократ ръцете си на коленете, отпуснал глава и се замислил. Всички чакали какво ще попита. Вдигнал глава Сократ и казал:
– Кажете ми ето какво: защо хората живеят заедно, а не самички? Сега, например, между хората има несъгласие, вражди, а ако си живее всеки сам по себе си, не би имало с кого раздори да предизвиква. Струва ми се, така би било много по-добре.
И ето започнали всички да говорят.
Един казал: Затова живеят хората заедно, защото им е по-изгодно. На самотния човек работата не му спори. Заедно повече неща могат да се направят.
Друг казал: Сам да живея бих се страхувал, да се отбранявам е трудно.
Трети казал: Скучно е да живее човек сам, с другите е по-весело.
Четвърти казал: И от Бога е казано човек да не живее сам, а с други хора.
– Вярно – казал Сократ. – Но как е по-изгодно да живеят хората – в мир или във вражда?
– Разбира се, че в мир – отговорили всички.
– Ето и вие така мислите, и Бог така е повелил, а при нас не се получава. Защо е така?
Млъкнали всички и не знаели какво да отговорят. И пак заговорил Сократ:
– Аз и сам не знам, но няма ли да можем заедно да разберем това. Хайде, аз ще ви питам, а вие ми отговаряйте. Като за начало, кажете ми: от кого човек има повече полза – от роб-наемник или от приятел-другар?
– Разбира се, че от приятел-другар – отговорили всички.
– Робът-наемник мисли само за своята полза, а не за твоята – казал един. – А приятелят ти се грижи за тебе както за себе си.
– Робът-наемник е с теб, докато му плащаш или докато не изтече договорът, а когато свърши договорът или не можеш да му плащаш, си оставаш сам – казал друг.
– А приятелят-другар с това е ценен, защото в беда няма да те изостави и последното ще сподели с теб – казал трети.
– С добър другар и сам по-добър ще станеш – казал четвърти.
– Ето, че всички сме съгласни, – казал Сократ – че приятел-другар е по-ценен от роб-наемник. Че богат, силен, весел, радостен и спокоен е не този, който има много наемници, а този, при когото живеят много приятели. Вие всички, сигурно имате повече приятели, отколкото роби?
– Би трябвало да е така, но всъщност не е така – казал един.
– Ако попиташ колко врагове има всеки от нас, ние веднага ще ги преброим – казал друг – и роби, и наемници също ще преброим доста, но верни приятели у всеки, ако се намерят един или двама, пак ще е добре.
– Но защо е така? – попитал Сократ. – Сами казвате, че приятел-другар да имаш е хубаво, а не се сприятелявате. Щом знаем, че биковете са ни нужни, ние ги развъждаме много. Защо тогава вие не намирате приятели, щом знаете, че от тях има само полза, радост и опора в нещастие?
– Ами заради това, – казал един – защото хубави бикове има много, а добри хора – малко. Потрябва ти бик за плуга, ще си избереш хубав и ще го купиш, а приятел като ти потрябва, къде ще намериш добър? Хора много, но добри малко.
– Вярно е това, – казал Сократ – но какъв бик за оран ти наричаш добър?
– Ами такъв, който оре, силен е и е смирен.
– А какъв човек за приятел би нарекъл добър? – попитал Сократ.
– Ами такъв, който не само за себе си, но и за ближния мисли. Който, ако чуе, че приятелят му е болен, ще дойде да пита трябва ли му нещо и ако има нужда, ще му помогне в стопанството, за да не се занемарят делата му, докато е болен. Потрябват му пари – ще даде. Ето такъв човек наричам приятел.
– А как би разбрал един човек такъв ли е или не?
– По добрите му дела.
– А тебе той по какво ще познае?
– Би трябвало по същото.
– А кога ще се сприятелиш с него, – попитал Сократ – когато ти бъдеш в нужда, или когато той е в нужда?
Млъкнаха всички и не знаеха какво да отговорят.
– Че как така не знаете? – казал Сократ. – Дошъл е нов съсед, нито той тебе, нито ти него познаваш. Как ще разбереш ще бъде ли той добър приятел? Ще чакаш той да ти помогне или ти ще му помогнеш?
– Аз мисля, по-добре да почакаш и да го опознаеш – казал един.
– А той ще каже същото, че по-добре да почака и да те опознае. Тогава приятели никога няма да станете.
– Прав си, Сократ – казал друг.
– Всички искаме хората да ни правят добрини, а сами да започнем не искаме – казал трети.
– Затова и казваме, че бикове хубави много, а хора добри малко. И как да бъдат добри, когато ние сами не искаме да сме добри и поради тази причина корим другите – казал четвърти.
И рекъл Сократ:
– Всички сме съгласни, че да живеем заедно е по-добре. И да живеем задружно е по-добре, отколкото да се караме. Казвате, че дружбата между хората е най-ценна, че дружбата се състои в това да правим добро на хората, но сами да правим добрини не искаме, а само искаме на нас добро да правят. Ето заради това не живеем заедно в мир и радост, а във вражда и беди.
Из: „Гръцкият учител Сократ“, Лев Толстой, превод Ангел Йосифов Иванов, изд. Gaiana book&art studio
Изображение (заглавно): The Death of Socrates, by Jacques-Louis David, 1787
