„Целият проблем е, че тъкмо примитивният човек се опитва да управлява.”
За етическия проблем между човек и „биоавтомат”, споделено от популярния лекар и психотерапевт
Тъй като човекът е двойствена духовно-физическа същност, той има следния проблем: състои се от това, което наричаме душа, и от биоавтомат. Това е проблемът за взаимоотношенията между безкрайното и крайното: противоречията на безкрайността на душата в крайното материално тяло.
Законът на Душата е да Твори, да Дарява, наличието на способност да бъде признателна. Законът на биоавтомата е Егоизмът, подчинеността на програмите за оцеляване и на инстинктите.
Защото биоавтоматът е материален организъм и той си има своите жизнени потребности. Има нужда от материална енергия.
Примитивен е онзи човек, у когото биоавтоматът преобладава над Душата - липсват вътрешни обратни връзки между съзнанието и организма. Затова той е егоист, мисли само за себе си. Как да се нахрани, как да получи удобства. Независимо дали е сит ближният. Това е закономерно, щом е програмиран от принципите на биоавтомата. Той е роден такъв и не е виновен за това. Можем да го разберем.
Проблемът е там, че нормалният човек се отнася към примитивния, като си дава сметка за неговите зависимости и му съчувства, докато примитивният човек не постъпва така, а според изискванията на своя егоизъм. И тогава възниква етически проблем, който е вечен: как да се отнасяме с примитивния човек и кой може да отсъди кой човек е примитивен.
Целият проблем е, че тъкмо примитивният човек се опитва да управлява. Защото всеки от нас иска да бъде свободен, но онези, които са по-низши, търсят свобода чрез властта, а по-висшите могат да бъдат свободни и сами по себе си. „Нормалните" хора например ще се съберат и дори и да не знаят изходната тема, пак ще измислят нещо интересно. Но стига да се навре между тях само един „примитив", всички усилия ще потънат безвъзвратно, че и от неприятности едва ще се отърват.
Отговорът на този въпрос е прост: ако човек не умее да управлява себе си, започват да го управляват другите.
Казват, че Човекът е единственото живо същество, което не е в равновесие с природата, и оттук са всичките му проблеми. И призовават: назад към природата!
Какво значи назад към природата? Да станем по-примитивни ли?
Не, човек е излязъл от „обичайния" природен биоритъм, защото за разлика от животните като еволюционен вид той е незавършен и отворен към усъвършенстване. Не назад към природата, а в съюз с нея напред, към повишаване нивото на хармония! Защо му е необходимо да заменя природата със себе си и да прави това, което може да става и без него?
Смисълът на човешкия живот е да прави само онова, което без него изобщо не би могло да стане. Човекът е в развитие. Оттук са и всичките му проблеми.
Човешката еволюция преди всичко е, разбира се, еволюция на съзнанието. Изпреварващото развитие на съзнанието е в дисхармония със „забавените" възможности на материалния организъм. Ключов проблем на човека е неговото вътрешно противоречие между това какъв е и какъв иска да бъде.
Изконната борба със самия себе си ражда самопознанието, но без достъп до управлението на вътрешните процеси води до стресове, комплекси и несигурност в себе си. Последицата е нарушаване на здравето. И тук не могат да помогнат нито хапчетата, нито техническият прогрес. Това е проблем на самоусъвършенстването.
Празнотата от вътрешния разрив със самия себе си се запълва от външни посредници между съзнанието и организма ни - всевъзможни водачи и учители започват да ни учат как да живеем, изпадаме под влиянието на авторитети, формираме си стереотипи и в това наше объркано състояние се поддаваме на влиянието на разни хипнотизатори, гадатели и „екстрасенси". Тази външна помощ е предизвикана от нашите собствени механизми на саморегулиране в очакване на подобрение. Дори и временно да ни облекчи, това всъщност е спирачка на развитието. Защото всеки път, когато се чувстваме по-добре от външната помощ, у нас се утвърждава мисълта: ако искаш да ти е добре, подчини се! И търсим нова външна опорна точка.
Никой не знае часа на своята смърт, но никой няма и да го пропусне. И в тази неопределеност между полюсите на живота и смъртта е същността на напрежението на живота, величината на потенциала на човека, неговият подвиг и неговата трагедия, и неговите надежди. И именно в тази неопределеност на съдбата е същината на еволюцията - тук всеки е гол пред себе си като пред Бога и всеки проявява истинската си същност, както войникът на фронта. За да може да поправя и подобрява у себе си онова, което изисква усъвършенстването.
Живот! Живот! Безценен, безвъзвратен Дар на Природата!
Струва ви се, че тъкмо сте се понаучили да живеете, а се оказва, че той - Животът - вече преминава.
И нямаме резервна батерийка да го продължим. Неизвестността мобилизира - това е шанс за щастие, а врачката само ви помага да повярвате, че всичко ще бъде добре.
Защото не може вечно да бъде лошо.
От: „Ключът към саморегулирането”, Хасай Алиев, изд. Хомо Футурус
Снимка: Центр Ключ Хасая Алиева
