„Това, което идва в ума на човека и не е свързано със сърцето му, не е негово.“
Известният шведски учен, философ, християнски мистик и теолог Сведенборг (1688-1772) и неговите тълкувания за Любовта, Истината, Божествения свят и Ангелите.
(Portrait of Swedenborg by Carl Frederik von Breda)
Животът на всеки е такъв, каквато е Любовта му.
Всеки човек е такъв, каквато е неговата воля.
Всеки е дотолкова човек, доколкото възприема Истината, доколкото възприема Господа.
Човек е роден за Божествен живот.
Вътрешният човек е това, което се нарича духовният свят.
Вътрешната същност на човека е свързана с Небето.
Светлината на Небето е духовна.
Любовта на ония, които са в ада, е любов към себе си и света.
Никога злото не възприема Истината.
Ангелите казват, че да живееш според Истината, значи да видиш Господа.
Ангелите могат да знаят целият живот на някого само от няколко негови мисли, защото те виждат в тях изразено основното чувство, което го владее и което е проникната от всяка подробност на неговия живот. И това е книгата на неговия живот.
Когато ангелите разговарят с човека, те се сливат с него и това сливане ги кара да имат еднаква мисъл.
Всички, които са в ада, имат силно развити лични чувства.
За ония, които живеят в злото, няма мир.
Ония, които постъпват добре и говорят добре, са ръководени от Господа.
Никой не трябва да приписва някакво добро на себе си.
Лошият живот в духовен смисъл е смърт.
Това, което идва в ума на човека и не е свързано със сърцето му, не е негово.
Всяко зло ще се върне обратно в ада.
Словото е посредник за връзка с Небето и с Господа.
В Словото има Божествена Светлина и там Господ присъства.
Адът се населява от зли гении.
Дяволът беше един ангел на Светлината и понеже се разбунтува беше хвърлен в ада и това беше началото на ада.
Когато човек възлюби светските неща, умът му потъва в мрак.
Вътрешната същина в човека, която наричаме душа, по своята същност е един ангел.
Човек, на когото животът е духовен, има Божественото - Небето - в себе си.
Децата притежават в зародишно състояние ангелски качества.
Детското състояние е възприемчиво за Истината и за вярата.
Състоянието на децата в другия свят е много по-добро от онова на децата в света.
Невинността на децата не е истинска невинност, защото тя е лишена от Мъдрост. Истинската невинност е Мъдрост.
Колкото по-мъдър е човек, толкова повече той иска да бъде ръководен от Господа.
Ония деца, които умират през детството си – техните мисли и чувства не са свързани със земята, освен това, те не знаят, че са родени на земята, те знаят само за духовното си раждане, докато възрастният след смъртта си съхранява в паметта си мислите и чувствата, които е имал на земята, ако не са изчистени.
Ония, които имат Любов към Истината, излъчват Светлина.
Онзи, който обича Господа, Господ му дава силата да обича.
Човек е дух и духът е който мисли в тялото.
Всички хора в другия свят със светско знание са изпразнени и затъпели, защото в духовния свят не е необходимо светско знание.
Доброто на Небето блести като злато.
Словото по своята същина е духовно.
Човек е такъв, каквито са неговите мисли и чувства.
Външността на човека не е от значение, а важно е какъв е той отвътре.
Любовта към себе си и света е източникът на всички злини.
Човек за да се подготви за Небето, трябва да мине през мъките на света.
Един човек, който живее в безделие - мисли зло и мързелът го погубва.
Човек си остава такъв, каквото е неговото владеещо чувство.
Лъжата и злото се привличат и се превръщат в ад.
Човек, чиято Любов е духовна и Божествена, отива на Небето. А онзи, чиято любов е физическа и светска, отива в ада.
Вярата не ползва човека, ако човек не е свързан с Божествената Любов.
След смъртта всеки отива там. където отговаря на неговата главна Любов. Когато пристигне там, той се чувства като у дома си.
Избрано от: „Любовта, Истината, Божествения свят и Ангелите“, Емануел Сведенборг, съставител Елеазар Хараш, изд. „Логос“, Варна 2001 г.
Картина: Portrait of Swedenborg by Carl Frederik von Breda, Glencairn Museum, commons.wikimedia.org