„Безсмислените аргументи („ако“) и вината забавят преодоляването на травматичното събитие и ви пречат да продължите напред. Както отхвърлянето на фактите, така и лекарствата пречат на процеса на скръбта.“
~ Д-р Нийл НЕДЛИ, „Изгубеното изкуство на мисленето“
(Gustav Klimt, „Death and Life“, 1910/15)
Да преживееш загубата
За вашето психическо и физическо здраве е полезно да положите усилия да оставите травмата от загубата в миналото. Когато скръбта от болезнените ситуации се проточи твърде дълго, вие увреждате способността си да водите здравословен, успешен живот. Непреодолените спомени продължават да влияят в живота на човека, а когато те са мъчителни, оказват негативно влияние върху физическото, емоционалното и умственото благосъстояние. Преодолените спомени повече не измъчват и не товарят човека. Макар че естественият период на скръб е здравословен и необходим, е много важно да се върви към прекратяването му. Понякога обстоятелствата около една трагедия са причина опечалените постоянно да се съмняват в действията, довели до загубата. Това е явна пречка за преодоляване на нещастното събитие. Например познавам една жена, която се измъчваше от чувство за вина след смъртта на баща си, като постоянно търсеше вероятни белези, които може да е пропуснала и по които е можела да разбере неговото ужасно състояние. Тази жена правеше това, което Ално Пучи нарича „безсмислени аргументи“. Безсмислените аргументи често започват с „ако“ или „само ако“. Например: „Само ако бях забелязал, че дишането му е малко затруднено, щях да го накарам да отиде в болницата и лекарите щяха да го спасят“. Или: „Само ако не бях отишъл на поход онзи ден, нямаше да падна и да си счупя крака, и нямаше да куцам сега“. Животът ни може да се препълни с безсмислени аргументи, ако го допуснем.
Безсмислените аргументи могат да бъдат напълно точни, напълно неточни или частично точни. Точността им не е важният въпрос: въпросът е, че такива аргументи за миналото отвличат човека от това, което трябва да прави в настоящето. Събитията в миналото не могат да се променят и затова проблемът е, че тези аргументи като цяло са неуместни. Единствената причина да мислим за грешките от миналото е да се учим от тях. Във всички други случаи безсмислените аргументи са единствено пречка за разрешаването на проблема и за емоционалното възстановяване. Вместо да мислим за това какво е можело да стане, е по-добре да се запитаме: „Какво мога да направя в настоящите обстоятелства?“
Проучванията показват, че хората, които се възстановяват успешно от неприятните минали преживявания, са с по-добра самооценка и физическо здраве. „Важно е да намерите разрешение за нещата, които ви се случват - казва Дениз Бейк, асистент по психология в Арканзаския университет във Фейетвил. - Ако не направите това, рискувате да влошите самооценката си, а вероятно и физическото си здраве“.
Друг начин, чрез който хората често се отдават на неподходящи мисли, пречещи на процеса на лечение, е чрез приписване на вина. Те сочат с пръст други хора, обстоятелства, Бога. Макар духовната връзка с Бога да е изключително полезна през трудни моменти, проблемите понякога възникват, когато хората Го обвиняват за загубата си. Обвиненията и съмненията в Него са точно толкова пагубни за разрешаването на проблема, колкото и самообвиненията и миналите постъпки. Наблюдавах това в двама мои пациенти - брачна двойка. Милите хора изгубиха сина си в трагична катастрофа. Той си идвал вкъщи след работа и очевидно заспал зад волана. Родителите обвиняваха Бога за катастрофата и постоянно се питаха как е допуснал да се случи това. За съжаление, тяхното упорство да подхранват такива мисли доведе до неблагоприятни последици както за духовното, така и за физическото им здраве.
Безсмислените аргументи и вината забавят преодоляването на травматичното събитие и ви пречат да продължите напред. Тъй като нашите мозъци нямат автоматичен филтър, засичащ нелогичните мисли, трябва сами да си изградим защитен филтър. Ключът е да разпознаваме тези мисли веднага щом се появят в мозъка, и бързо да ги изключваме.
Има един израз: „Няма смисъл да чистим миналогодишния сняг!“. С други думи, каквото станало, станало. Въпреки че е важно да се учите от миналото, енергията ви трябва да се насочи към разрешаване на настоящите проблеми и създаването на по-добро утре - не към безсмислени разсъждения или вина. Това не означава, че трябва веднага да се опитате да забравите загубата и да се преструвате, че нищо не е станало. Има здравословен начин за преживяване на скръбта, който ви позволява да намерите решение на проблема и да възстановите емоционалното и психичното си здраве.
Здравословната скръб
Да се справим с мъката по здравословен начин не е нещо, което става от само себе си. Ние не се раждаме с вродено познание как да се справим със загубата. Можем да се учим от другите, но това е процес и трябва да се извърши работа - нелека работа. Зарастването на счупената кост може да е труден процес. Изисква се много усилия, за да се намести тя. Ще има и огромна болка. Процесът на възстановяване може да бъде много укрепващ за опечаления човек, дори за тези, които се чувстват съвсем безпомощни. Много хора не разбират, че има начини, които могат да им помогнат да го преживеят. Някои казват, че с течение на времето нещата трябва да се подобряват. Обаче старата поговорка, че „времето лекува“, не е стопроцентово вярна. Времето невинаги лекува раните, но тяхното лечение с течение на времето може наистина да доведе до оздравяване. Времето, необходимо за пълно и цялостно възстановяване, зависи от загубата. В повечето случаи то може да стане за 18 месеца или по-малко. Пълното емоционално възстановяване след загуба на любим съпруг/съпруга може да отнеме до осем години.
Дж. Уилям Уордън, автор на няколко книги за съветване и терапия след загуба, описва пет задачи, които трябва да изпълним в усилията си да преодолеем загубата по правилен начин.
Задача 1: Приеми, че загубата е реална
Разговорите за загубата с други хора могат да помогнат в това отношение. Важно е също да участвате в ритуал, като погребална служба, който да постави началото на процесите на скръб и възстановяване. Имал съм приятели, които не искаха да отидат на погребението на любим човек, защото не искаха да приемат загубата. Някои хора прибягват до наркотици, за да избегнат приемането на истината. Често ме молят да предписвам Ксанакс , който създава нещо като „шум“ в главата, както и чувството, че загубата всъщност не се е случила. Както отхвърлянето на фактите, така и лекарствата пречат на процеса на скръбта. Човек в края на краищата трябва да се пребори със загубата и колкото по-скоро се случи това, толкова по-добре.
Задача 2: Преодолей болката
Болката е неизбежна част от загубата, която просто трябва да се преодолее. Не прикривайте чувствата си по време на процеса, но не избягвайте болката, тъй като това само ще удължи процеса на лечение. Воденето на дневник за загубата може да помогне в това отношение. В този процес е най-добре да пишете като журналист, който документира събитията от загубата.
Важно е също да спите достатъчно, да се храните добре и да правите упражнения. Макар тези фактори да са важни по всяко време, те са решаващи през период на загуба. Ако нарушите обичайния си дневен ритъм по отношение на почивката, храненето или движението, ще ви бъде много по-трудно да наваксате по време на скръб.
Съвети за справяне с емоционалната болка:
• Хранете се балансирано.
• Правете редовно упражнения.
• Поддържайте социалните връзки..
• Почивайте си достатъчно.
• Спазвайте дневния си режим.
Задача 3: Приспособи се към промяната в обстоятелствата
През седмиците и месеците след загубата е важно да не вземаме важни, съдбоносни решения, които могат да почакат. Хората, които току-що са изгубили брачен партньор заради смърт или развод, имат нужда от време да си изяснят нещата. Умът ни не е в обичайното си проницателно състояние, когато изпитваме скръб, което прави по-трудна обективната преценка на предимствата и недостатъците на всяко решение. През тази фаза ще трябва да определите ролите, които са играли във вашия живот човекът или работата, които сте изгубили. Трябва също да решите как ще се изпълняват тези функции сега. Често те не могат да бъдат напълно заместени и в този случай трябва да приемете фактите такива, каквито са.
Задача 4: Пренасочвай емоционално загубата
„Пренасочването“ на загубата не означава, че трябва да забравите всичко. Каквото и да сте загубили, то е било важна част от живота ви и ще искате да си го спомняте от време на време. Обаче когато вървите напред, е важно да намерите нови интереси дори когато продължавате старите, които са били много добри. Трябва да си създадете нови навици и да развивате сегашните или новите връзки през тази фаза на възстановяване.
Задача 5: Израствай чрез загубата
Колкото и трудна да е загубата, има начини да откриете рози сред тръните. Много хора, които са оцелели от рак или са преживели труден развод, гледат на тези загуби като моменти на голямо лично или духовно израстване. Докато преживявате загубата, не се опитвайте просто да оцелеете. Отделете внимание на загубения човек, пропуснатата перспектива или друго нещо, като израствате в скръбта си. Мислете какво сте научили или спечелили чрез загубата и придайте повече смисъл на живота си. Библията казва: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога“. Много често от нашата човешка гледна точка е трудно да разберем как може да произлезе нещо добро от преживяването ни. Но макар перспективата ни да е ограничена, все пак можем да извлечем утеха от факта, че тази загуба не е предопределена. Тя не е част от първоначалния Божи план. Той не е искал грехът да навлезе в света. Това е станало, защото доброволната любов и свобода са изключително важни и защото други личности, а не Бог, са взели решения, довели до загуба.
От: „Изгубеното изкуство на мисленето“, Д-р Нийл Недли, изд. „Нов живот“, 2018 г.
Картина: Gustav Klimt, „Death and Life“, 1910/15, chinaoilpaintinggallery