Обичайте, за да живеете! ♥ Д-р Нийл НЕДЛИ

Богатият професионален опит на гастроентеролога Нийл Недли и работата му с тревожни и депресирани пациенти през годините се превръща в задълбочено познание за страдащите нишки на психиката, които разболяват и тялото. Американският лекар надгражда своята специалност, фокусирайки се върху душевните страдания на трудни за диагностициране пациенти и разработва изключително успешната „Програма за възстановяване от депресия“. Автор е на книгите „Неопровержимо доказателство“ и „Изход от депресията“, а колко важно е да обичаме, споделяме от бестселъра на Недли „Изгубеното изкуство на мисленето“. 

...

♥ Обичайте, за да живеете!

Има едно универсално желание, което пулсира през цялото човечество и не може да бъде обяснено от науката. Всеки един човек копнее да обича и да бъде обичан. Общата нишка, която свързва всички нас, е нуждата да проявяваме един към друг безрезервно посвещение, абсолютно доверие и истинска, дълбока, неизменна любов. И именно тази размяна е основното нещо - желанието да бъдем достойни за доверие, верни, посветени и предани е точно толкова жизненоважно, колкото и желанието да бъдем напълно оценени и обгрижвани.

Тъй като науката доказва, че функционираме оптимално с помощта на животодаващия принцип на любовта, възможно ли е единственото реално обяснение да бъде един личен Бог, който е създал хората да обичат? Нашето неутолимо желание за неизчерпаема любов съществува, защото ние първоначално сме създадени по „образа на Бога“, а „Бог е любов“. Функционирането на човешката психика е създадено по образа на Бога, чиято същностна характеристика е любовта. Възможно ли е единственият абсолютен начин да намерим отговор на нашия копнеж и да изпълним желанието си чрез изразяване на алтруистична любов, е да търсим Бога, който е източникът на тази любов?

♥ Без любов нашите тела не биха могли да благоденстват

В едно проучване учените измерили социалната подкрепа, като поставили няколко въпроса към участниците във връзка с това дали имат приятели или роднини, на които могат да разчитат в моменти на нужда. Отговорите им показали дали чувстват, че има някой, който ги обича и се грижи за тях. Хората, които отговаряли с „не“, показвали от три до пет пъти по-голям риск от преждевременна смърт и болест по всякакви причини в сравнение с онези, които имали един или двама близки роднини, на които можели да разчитат. Повишеният риск включва всичко от алергии и алкохолизъм до автоимунни болести и рак. Същото ниво на риск се открива както в здрави, така и в болни хора в началото на проучването. Освен това хората, които отговарят с „да“ за наличие на любяща подкрепа, е по-вероятно да изберат поведение, което подобрява живота, отколкото саморазрушително поведение.

В друго проучване учени от Йейл документирали влиянието на любовта върху здравето на 119 мъже и 40 жени, които били подложени на коронарна ангиография. Тези, които се чувствали най-обичани и подкрепяни, имали значително по-малко запушвания на коронарната артерия. Учените установили, че емоционалните фактори са сигурен белег за сериозността на запушването на артерията и това продължава да бъде валидно дори когато се проверяват възрастта, храненето, упражненията, холестерола, диабета и други важни обстоятелства. С други думи, наличието на дълбоки емоционални връзки се свързва с по-нисък коронарен стрес, независимо от стандартните рискови фактори.

Въпреки че данните за любовта и здравето съвсем отскоро привличат вниманието, откритията не са нови. Още в XIII век проучвания показват значението на близостта за оцеляването на човека. В един жесток, но красноречив експеримент, немският крал Фридрих II провел наблюдение, за да определи на какъв език ще започнат да говорят децата, ако никога никой не им говори. Бебетата били поверени на грижите на сестри, на които било забранено да ги докосват или да им говорят. Шокиращият резултат бил, че бебета изобщо не проговорили никакъв език - защото всички те починали. Не можели да живеят без усещането за любов и привързаност, което се предава чрез човешкия контакт.

Известният д-р Дийн Орниш проучва влиянието на любовта върху човешкото благосъстояние и представя откритията си в книгата „Любов и оцеляване“. Орниш цитира безброй много проучвания, които доказват как любовта е главният фактор, определящ умственото, емоционалното и физическото здраве. Той стига до заключението, че „всичко, което поражда чувствата на любов и близост, е лечебно; всичко, което поражда изолация, раздяла, самота, загуба, враждебност, цинизъм, депресия, отчуждение и сродните на тях чувства, често води до страдание, болести и преждевременна смърт по всякакви причини.“

Проучванията показват, че на хората са необходими не просто обич, героични жестове или доброволно включване, за да живеят пълноценно, а истинска любов. Действената любов в горепосочените примери - този вид любов, който придава живот - не е същият вид „любов“, за който се говори толкова често в поп културата. Това не е романтична любов или братска любов, или дори този вид „любов“, която човек изпитва към любима храна или спортен отбор. Любовта, която подхранва живота, е безусловната любов, която не очаква никаква награда и не изисква нищо от получателя. Този безкористен принцип е илюстриран в следващата история.

В 2 часа сутринта на 26 февруари 1852 г. транспортният кораб Бър- кънхед на Кралската военна флота се ударил в скала на три километра от брега на Южна Африка. Освен войниците, повечето от които били млади новобранци, там имало около двадесет жени и деца. Когато корабът ударил Опасната точка, докато заобикалял Носа, водата нахлула вътре и удавила много войници в хамаците им. Останалите се строили на палубата под заповедите на офицерите си, заели местата си на помпите и отпратили малкото спасителни лодки на безопасно разстояние с жените и децата.

Когато корабът започнал да се разпада, командирът извикал на хората си да останат по местата си, да не би да застрашат близките спасителни лодки, като скачат през борда. Макар че с подчинението си те се излагали на сигурна смърт, мъжете смело запазили строя си и потънали с кораба. От 643 човека на борда само 193 оцелели; но всички жени и деца били спасени.

Себеотрицателната смелост на тези войници взривила въображението на света и тяхната история била прочетена на глас пред всеки полк от Пруската армия като образец на върховна дисциплина, кураж и саможертва.

Няма нищо, което да получат в замяна на жертвата си тези войници или много други, взели подобни доблестни решения. Истинската непринудена любов дава, дори когато дарителят няма никаква надежда за компенсация.

Ако еволюционната теория беше вярна, тогава логическото заключение би било, че трябва да сме безлични същества, ръководени само от инстинкта си за оцеляване. Но доказателствата показват, че хората са психологически и биологично зависими от даването и получаването на любов.

От: „Изгубеното изкуство на мисленето“, Нийл Недли, изд. Нов Живот 
Снимка: Dr. Neil Nedley, healthsecret.com