Злословието съкращава живота ни, унищожава ни физически и духовно, влияе на дълголетието ~ Сергей ЛАЗАРЕВ

С какво са опасни злословието и лошите мисли?

Всяка една фраза е информационна групировка. „Дума­та не е птиче", а програма, организъм, който взаимодейства в полето с другите програми. Когато четях в древноиндийската философия, че най-ус­тойчив е духът, а тялото е илюзия, аз не можех да повярвам в това. Мисълта на Лаоцзъ, че всичко слабо, беззащитно побеж­дава твърдото и здравото, също ми се струваше метафора. Работейки с духовните методи на лечение, не бе възмож­но да не бъда поразен колко голяма е зависимостта на тялото от духа, от биополевите структури. В бита си ние често си поз­воляваме да говорим лошо за хората, за себе си, за съдбата си. Оказва се, че този навик разрушава зъбите на човека. Аз изследвах десетки случаи и открих, че най-опасно е злословието по адрес на роднини, близки, пожелаването на зло на близ­ки хора. Към тези нарушения се включват кармичните прог­рами на родителите и миналите въплъщения, но особено опас­но е недоволството към самия себе си. Причината за пародонтозата е злословието по адрес на бащата, обременеността на кармата и неправилното хранене.

Емоционалното балансира­не и понижаване на подсъзнателната агресия се активизират от редовното използване на зеленчуци, както и ефектът от фитотерапията се определя на първо място от това, че тя въз­действа върху духовните структури, също както и върху физическите. С какво са опасни злословието и лошите мисли?

Когато ние мислим за някого, възниква енергиен мост между нас, и с този човек, за когото ние мислим, върви обмя­на на информация и енергия, затова всяка една негативна мисъл е енергетична атака и може да причини вреда. Даже вътрешното съгласие със злословещия човек може да бъде опасно. Злословието, лошите мисли за хората - това нанася травма на човека, за когото злословят, и съответно разрушава собствените кармични структури. Думата усилва всяка прог­рама. В днешно време енергетиката на Земята е такава, че даже недоброжелателната мисъл за човека е достатъчна да му нанесе вреда. След анализа на многобройни факти стигнах до извода, че преди няколко столетия човечеството е започнало активно да се отдалечава от принципите на хармонията на света и сега информационното поле на Земята е претоварено с негативни програми. Когато човек мисли за някого не особено добре, става включване към общите негативни кармични сло­еве и даже без да иска нещо лошо, може да нанесе вреда. Ние атакуваме и се убиваме един друг подсъзнателно, често без дори да подозираме това. Извършва се лавинообразен процес на самоунищожаване, който не изисква даже включване на отрицателни емоции, достатъчен е вече натрупаният от чове­чеството отрицателен потенциал. Затова днес е малко да бъ­деш добър и да не вредиш на никого, нашето подсъзнание е толкова деформирано, че даже ненанасянето на вреда е не­достатъчно условие за запазване на душата и тялото ни. В днешните условия главното за оцеляването е съзнателната це­ленасочена работа по промяната в самите нас. Не е достатъч­но да бъдеш просто добър, трябва да бъдеш активно добър. Всеки човек, добър и порядъчен, има шансове да загине, без да споменавам тези, които нарушават висшите закони. Идеалите и заповедите, с които хората са живели хиляди години, сега са забравени, отхвърлени са на втори план, зато­ва човек трябва съзнателно и активно да работи за възстано­вяване на духовността, хуманизма, разбирането за хармони­ята на света.

„Обичайте враговете си“ - този призив към ду­ховната същност на човека не отговаря на енергетичния удар с удар. Задачата на етично грамотния човек е никога да не допуска негативни чувства в подсъзнанието си.

Човекът, който започва деня си с пожеланието: „Господи, дай на моите близки и познати здраве, а на мен търпение“, блокира себе си за много нарушения.

Ето пример за това как действа една-единствена фраза. Младеж обижда момиче. Тя казва: ,Аз никога няма да ти го простя“. Анализирам какво става при това: създава се програ­ма за унищожаване или раздяла - това, което в биоенергетиката се нарича урочасване. Тоест днес всяко категорично гру­бо изказване е за съжаление нанасяне на вреда на себе си и на другия човек.

Негативното съждение за някого предизвиква силно спа­дане на енергетиката. Ако човек злослови, той причинява травма на този, за когото злослови, нанася травма и на себе си, защото при това се извършва деформация, разрушаване на собствената полева структура и се губи енергия. Лошата мисъл за човек, негативната дума по негов адрес е нападение на енергийно равнище и разплатата за това е известна: „Не съдете и няма да бъдете съдени: защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени, с каквато мярка мерите, с такава и вас ще мерят.“

Травмата, нанесена от злословието, може да се прояви не обезателно на физическо ниво, не е задължително веднага да се появят някакви болести. Може да започне разпадане на фините структури и макар човек да се чувства прекрасно, у него ще се извършва изкривяване на духовните структури, които имат колосална вместимост и не могат да бъдат открити веднага. После, когато за човека започнат нещастия, болести на роднини, деца, той надали ще се досети, че причината за нещастията е злословието.

Ние убиваме себе си, без да виждаме това. Злословието съкращава живота ни, унищожава ни физически и духовно, влияе на дълголетието.

Изследвах коя основна черга обединява хората, достигна­ли дълбоки старини. Храненето е най-разнообразно, поведени­ето - също, но единственото, което им е присъщо, това е добродушието. Оказва се, че добродушието е отсъствие на енергийна атака към хората и съответно собствена неуяз­вимост. Ние умираме рано, защото постоянно разрушаваме своята душа и тяло. Японците са дълго живеещ народ и същев­ременно най-вежливият народ в света.

Най-опасно е злословието по адрес на любим човек. Степента на единство на ниво поле може да бъде различна, между обичащите се хора тя се оказва най-висока. Чувството на любов извисява човека, нивото на енергетиката на влюбе­ния човек е много високо и затова всяко негово отрицателно въздействие става крайно опасно.

На човек може да се помага, да се съпреживява, но не бива да се съжалява. Жалостта е насочена към тялото и може да причини вреда на духа, на душата на човека. Веднъж при мен една пациентка съжали друга и след два месеца при нея се появи аналогично заболяване, наложи се да й правят опе­рация. Вие забравяте, че сега всички хора имат високо ниво на енергетика, затова всяка грешка се заплаща със силно изкривяване на полевите структури с произтичащите от това последствия.

Болестта не е зло, а начин за спиране на програмата за разпадане на духа. Когато съжалявате човека, вие не сте съг­ласни с неговата болест, с нещастието му, мислите само за следствието, като забравяте за причината, и с това помагате за разпадането на духа. Тук има много фина граница, когато външното съчувствие, желанието да помогнеш проникват навътре, те могат да се превърнат в своя противоположност. Вътрешно трябва да признаваме за законно и разумно същес­твуването на болестта като лост за развитието на духа, да я приемаме смирено. Това е двойствеността на отношението: вътрешното смирение и външната помощ и съпреживяване позволяват да се запази хармонията с Вселената, да не се предявяват претенции към нея. Болестта никога не е била само благо или само зло, а винаги е едновременно и едното, и другото.

Избрано от: „Диагностика на кармата - част 1“, С. Н. Лазарев, изд. „Гуторанов и син“, 1996 г.
Снимка: Facebook