„Другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове.“

~ Из „Четирите споразумения“, Дон Мигел Руис

Второто споразумение

♥ Не приемай нищо лично

Каквото и да става около вас, не го приемайте лич­но. Нека използваме предишния пример - ако ви видя на улицата и кажа: „Глупак такъв“, без да Ви познавам, зна­чи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лич­но, вероятно ще повярвате, че сте глупав Може би ще си помислите: „Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат колко съм глупав?“ Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата преминава през вас и вие сте в плен на съня за ада. Причина за това е тава нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или - да приемаш нещата лично - е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз“. По време на обучение­то или опитомяването си ние се научаваме да приема­ме всичко лично. Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз!

Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния.

Дори когато нещата наистина изглеждат лични, дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове. Позицията им е плод на начина, по който са били програмирани по време на опитомяването.

Приемането на нещата лично ви прави лесна плячка за тези хищници черните магьосници. Тогава те лесно ви хващат на въ­дицата си с едно небрежно подхвърлено мнение, пускат ви каквато отрова искат, и, понеже приемате нещата лично, вие я поглъщате докрай. Приемате целия им емоционален боклук и той става ваш. Но ако не приемете нещата лично, вие сте имуни­зирани насред самия ад. Имунитетът към отровата насред ада е дар от това споразумение.

Когато приемате нещата лично, вие се чувствате засегнати и реакцията ви е да защитите убежденията си и да създавате конфликти. Правите от мухата слон, защото изпитвате необходимост да бъдете прави, а всички други да грешат. Опитвате се да докажете правотата си и като изразявате пред тях собствените си мнения. Чувствата и постъпките ви също са проекция на собствения ви индивидуален сън, отражение на собствените ви споразумения. Вашите изказвания, дела и мнения са в съгласие със сключените от вас споразумения - и тези мнения нямат нищо общо с мен. Аз не се интересувам от вашата преценка за моята личност и мнението ви не ме засяга. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в съгласие със своята система от вярвания, така че онова, което мислят, всъщност не се отнася до мен, а до самите тях.

Не приемайте нищо лично, защото когато приемате нещата лично, вие се обричате на безсмислено страда­ние. Хората са пристрастени към страданието в раз­лична степен и ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази пагубна привързаност. Хората са съгласни да си помагат да страдат. Ако имате нужда от малтре­тиране, много лесно ще намерите кой да ви малтретира. По същия начин, ако сте с хора, които имат нужда да страдат, нещо във вас ви кара да ги измъчвате. Сякаш на гърба им е написано: „Моля ви, ритнете ме“. Те търсят оправдание за страданието си. Пристрастеността им към страданието всъщност е споразумение, което се подновява всеки ден.

Където и да отидете, хората ще ви лъжат, и посте­пенно ще започнете да осъзнавате, че вие също се само­залъгвате. Не очаквайте хората да ви казват истината, защото те също лъжат себе си. Трябва да вярвате на себе си и да изберете дали да повярвате или не на ка­заното от другите.

Когато наистина виждаме хората в истинската им светлина, без да го приемаме лично, никога няма да се засегнем от казаното или стореното от тях. Дори дру­гите да ви лъжат, всичко е наред. Те ви лъжат, защото се боят. Страхуват се да не откриете, че не са съвър­шени. Болезнено е да свалиш тази социална маска. Кога­то хората казват едно, а правят друго, вие се самоза­лъгвате, ако вярвате на думите им, а не на постъпките им. Но ако сте честни със себе си, ще си спестите мно­го емоционална болка. Истината може да е болезнена, но не е необходимо да бъдете пристрастени към болката. Изцелението е в ход и е само въпрос на време неща­та за вас да се подобрят.

Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви. Не го ли стори, със сигурност ви чакат много години на стра­дание. Известно време ще ви боли от раздялата, но накрая сърцето ви ще оздравее. Тогава ще можете да избе­рете онова, което наистина искате. Ще откриете, че за да направите верния избор, ви е по-необходимо да вярвате на себе си, отколкото на другите.

Създадете ли си навика да не приемате нищо лич­но, ще избегнете много неприятности в живота си. Гневът, ревността и завистта ви ще изчезнат и дори тъгата просто ще се стопи, ако не приемате нещата лично.

Ако успеете да превърнете това второ споразуме­ние в навик, ще откриете, че нищо не може да ви върне обратно в ада. Престанете ли да приемате нещата лично, ще почувствате огромна свобода. Ще получите имунитет към злите магьосници и никое заклинание -колкото и да е силно - няма да ви застигне. Дори целият свят да злослови за вас, ако не го приемате лично, ще бъ­дете имунизирани. Може някой умишлено да ви изпрати емоционална отрова, но ако не го приемате лично, няма да я погълнете. Когато не приемете емоционалната отрова, тя ще стане още по-вредна за този, който я изпраща, но не и за вас.

Когато ви стане навик да не приемате нещата лич­но, няма да ви е необходимо да се доверявате на казаното или направеното от другите. Ще взимате сериоз­ните решения благодарение на вярата в себе си. Вие никога не сте отговорни за постъпете на другите; отговорни сте само за собствените си постъпки. Кога­то наистина го разберете и откажете да приемате не­щата лично, небрежните забележки или постъпки на другите едва ли ще ви наранят.

Ако спазвате това споразумение, можете да пътува­те по целия свят с напълно отворено сърце и никой няма да ви нарани. Ще можете да кажете: „Обичам те“, без страх, че ще ви се присмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да поискате онова, което ви е необхо­димо. Ще можете да кажете „да“ или „не“ - което избе­рете - без да се осъждате и да изпитвате чувство за вина. Ще можете винаги да следвате сърцето си. Тога­ва дори насред ада ще изпитвате вътрешен покой и щастие. Ще можете да останете в блаженство и адът въобще няма да ви засегне.

Из: „Четирите споразумения“, Дон Мигел Руис, превод Станслава Миланова, изд. Кибеа, 2008 г.
Снимка: miguelruiz.com