„Твърде голям обаче е недостигът на хора, готови да приемат всяка възможност за работа.“
За работата и труда, споделено от учението на немския поет и художник Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876-1943), известен с духовното си име Bô Yin Râ.
(Portrait of a record setter in work productivity 1932, by Kazimir Malevich)
Работа
Беден - беден като просяк дори да притежава всички съкровища на земята - е онзи, който не познава неизчерпаемите възможности за укрепване на всичките си сили, скрити в способността му да се труди.
Колкото и „еднообразна”, колкото и „затъпяваща” да ти се струва твоята работа, престани да я принизяваш допълнително в собствените си очи, тогава ти или ще установиш по какъв начин можеш да я спасиш от монотонността, или ще почнеш да изпълняваш все същото „движение”, все същото действие, което тя изисква ден след ден от теб, с винаги ново съзнание и така духът ти ще открие в едно и също нещо хиляди нови аспекти.
Ти можеш да придобиеш неподозиран приток на духовни сили от всяка работа, която извършваш по такъв начин, че никой друг да не е в състояние да се справи по-добре с нея!
Ако можеш свободно да избираш последователността, в която изпълняваш възложените ти задачи, залови се най-напред с най-отблъскващата за теб и се постарай да я обикнеш!
Много по-лесно е да пренебрегнеш всекидневните си задължения, отколкото да ги изпълняваш.
Преодолей чувството си на неприязън и ти ще вземеш връх и над най-отегчителната работа; тя ще ти носи радост благодарение на начина, по който я приемаш!
Не бива да гледаш на труда си единствено като на средство за посрещане на житейските ти потребности! В самата добре свършена работа се крие нейната най-висока стойност, от която никой не може да те лиши, която никой не е в състояние да ти отнеме.
Нищо още не знае за благословението на труда онзи, който не се е научил да обича работата си. Няма да изпита благословението на труда онзи, който бленува за щастие, в което няма място за труда!
Който е способен да се труди, а не обича труда като средство за себеизява на душата, той все още е твърде далеч от вътрешното предусещане на своето свръхземно битие.
На тази земя никога няма недостиг на възможности за работа, твърде голям обаче е недостигът на хора, готови да приемат всяка възможност за работа.
Всеки носи в себе си способността да постигне съвършенство в едно или друго поприще, което наистина отговаря на неговите възможности.
Може би в по-скромни рамки ти ще си способен да дадеш най-доброто, а вместо това напусто се мъчиш да надвиеш съперници, които по природа са надарени с далеч по-големи способности. Безброй хора търпят крушение, защото корабът им, макар и добър, е твърде малък, за да прекосят с него океана, но въпреки това те не могат да обуздаят амбицията си да се втурнат в открито море.
Ако една работа е „зле платена”, това винаги е само признак, че тъкмо за този вид дейност има голямо предлагане на работна ръка, и всеки, който упорито настоява да върши точно тази работа, макар тя отдавна да е намерила достатъчно умове и ръце, само ощетява заетите вече в нея и в резултат не само не печели нищо за себе си, но и спъва собственото си развитие.
Единствено трудът заради самия труд: - трудът, насочен към максимален резултат, - може да създаде онова така желано всеобщо благоденствие, което си остава неосъществимо, докато продължаваме просто да търпим труда като досадна необходимост.
Когато един ден бъдеш съединен в себе си със своя Бог, целият ти живот ще бъде само работа и действие, - ти самият ще бъдеш само работа и действие!
Избрано от: „Bô Yin Râ. Максими от Неговото духовно учение“, съставителство и въведение Рудолф Шот, ИК „ИРИС-95“, 2001
Картина: Portrait of a record setter in work productivity 1932, by Kazimir Malevich; chinaoilpaintinggallery
