Благата дават величие на душата, богатството - наглост ♥ СЕНЕКА

„Както от позорно не се ражда честно, така и от зло не се ражда добро. Защото честно и благо са едно и също.“

(The Death of Seneca, c. 1615, by Peter Paul Rubens)

Защо мъдрецът е велик? Защото има ве­лика душа. Значи, е истина, че това, което го има и най-презреният човек – не е благо. Никога няма да твърдя, че да не се познава болката, е благо. Имат ли го цикадата и бълхата? Никога няма да кажа, че липсата на бреме е благо. Питаш кои неща правят мъдрия. Тези, които и бог. Дай му нещо бо­жествено, небесно, велико. Благото не по­пада при всекиго, нито търпи всеки да му е притежател.

И висшето благо си има своето място. То няма да се роди там, където се ражда сло­новата кост, нито там, където се ражда желязото. Питаш кое е мястото на вис­шето благо? Душата. Но и тя, ако не е чис­та и неопетнена, няма да приема бога.

„Благо от зло не се ражда. Богатството се ражда от алчността. Следователно бо­гатството не е благо.“ – Не е вярно – казва някой, че благо от зло не се ражда. От све­тотатство и кражби се раждат парите. И така и светотатството, и кражбата са зло, но дотолкова причиняват повече зло, отколкото благо. Дават печалба, но със страх, безпокойство, мъки за тялото и душата. Който и да казва това, е неиз­бежно да приеме, че светотатството, макар да е зло, защото прави много злини, така е и добро, от друга страна, защото прави и някакво добро. Може ли нещо да е по-чудовищно? Впрочем ние се убедих­ме, че и светотатството, и кражбата и прелюбодейството напълно се смятат за благо. Колко много хора не се срамуват от кражбата, колко много се прославят с пре­любодейството! Защото малките свето­татства се наказват, докато големите се приемат за триумфи.

Кажи сега, че свето­татството, ако изобщо от някаква стра­на е благо, ще бъде честно и ще се назове правилно извършено; защото това е наше дело. Което мисълта на никой смъртен не допуска.

Следователно, блага от зло не могат да се родят. Защото, ако светотатството, както вие казвате, е зло само защото влече след себе си много зло, то ще се превърне в благо, ако бъде освободено от наказание и му бъде гарантирана сигурност. Между другото, най-голямото наказание за злодей­ствата е в самите тях. Грешиш, бих казал, ако отнасяш наказанието само до палача и затвора. То започва веднага след като зло­действото е извършено, дори – още дока­то се извършва. Затова не се ражда от зло благо, не повече, отколкото смокиня от маслина. Роденото съответства на семе­то, благата не могат да се изродят. Както от позорно не се ражда честно, така и от зло не се ражда добро. Защото честно и благо са едно и също.

Един от нашите противници отговаря така: „Да предположим, че парите са благо, откъдето и да си ги взел; тогава парите, които си взел от светотатство, нямат общо с него. Разбирай го така: в един съд има и злато, и змия. Ти ще вземеш златото от съда, защото в него има змия, но съдът не дава златото, защото в него има змия, а въпреки змията. Точно така и светотат­ството носи придобивка – не защото то е позорно и престъпно, а защото в него се включва и придобивката. Както в споме­натия съд змията е злото, а не златото, така и в светотатството злото е прес­тъплението, а не придобивката.“ Не съм съгласен с това. Едно от друго са много различни при много различни условия. Там – мога да взема златото без змията, тук – да имам печалба без светотатство не е възможно. Придобивката тук не е до зло­деянието, а е смесена с него.

„Ако искаме да следваме това, попадаме в много злини, това не е благо. А в търсе­не на богатства попадаме в много злини, значи богатствата не са благо.“ „Две неща – казват – утвърждава вашето твърдение. В търсене на богатства ние попадаме в беда. Но ние попадаме в беда и в търсене на добродетел. Един, докато пътува по море с цел образование – и претърпява ко­рабокрушение, или попада в плен. Другото твърдение е такова: това, заради което попадаме в беда, не е благо. Но от него не следва, че ние изпадаме в беда винаги заради благо или заради наслада. Ако за богатство изпадаме в беда, то не само не е благо, а е и зло; а вие само казвате, че не е благо. Освен това, вие признавате, че от богатствата има някаква полза. Причислявате ги към удобствата. По вашето разсъждение то не е и удобство. Защото поради него ни се случват много неприятности.“ На това отговарят следното: „Заблуждавате се като смятате, че богатството причиня­ва неприятности. То не вреди на никого. На всекиго вреди или собствената глу­пост, или чуждата подлост, така както и мечът не вреди на никого; то е оръжие на убиеца. Ако са ти навредили заради богат­ството, това не значи, че богатството ти е навредило“.

Посидоний, има по-правилно мнение, като казва, че богатството е причина за злини не защото то прави нещо, а защото подтиква причиняването им. Едно нещо е действащата кауза, която неизбежно вреди веднага, друго е предшестващата; богатството съдържа предшестващата причина; прави душата горделива, пораж­да високомерие, навлича завист и дотам променят ума, че славата за нашите пари, макар и опасна, ни е приятна. А на благата подобава да няма у тях вина; чисти са, не повреждат душата, не безпокоят. Изди­гат и дават широта, но без надменност. Тези неща, които са блага, създават увере­ност, богатството – дързост. Благата дават величие на душата, богатството – наглост. Наглостта не е друго освен лъж­ливо величие.

Избрано от: „Нравствени писма до Луцилий“, Том II, Луций Аней Сенека, превод: Райка Николова, изд. „Хеликон“, 2020 г.
Картина: The Death of Seneca, c. 1615, by Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery