„Ние носим маските си, за да се защитаваме, само когато се страхуваме да не страдаме, да не преживеем отново дадена травма.“
(The three masks, 1923, by Juan Gris)
За маските и травмите
Осъзнай, че това, от което се страхуваш от другите, или това, в което ги упрекваш, ти също им го причиняваш, както и на себе си.
Ето няколко примера, за да докажем до каква степен понякога човек може да причини зло на себе си.
~ Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, негоден за нищо, човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път, когато бяга от някаква ситуация.
~ Този, който преживява изоставяне, подхранва травмата си всеки път, когато изоставя някакво намерение, което му е било близко на сърцето, когато се остави да падне, когато не се грижи достатъчно за себе си и не си дава вниманието, от което има нужда. Кара другите да се страхуват, понеже се вкопчва прекалено много в тях, и по този начин прави така, че да ги изгуби и отново да се окаже сам. Кара тялото си да страда много, като си създава болести, за да привлече вниманието.
~ Този, който страда от унижение, подхранва травмата си всеки път, когато се принизява, когато се сравнява с другите, смалявайки се, когато се обвинява, че е дебел, че не е добър, че му липсва воля, че е използвач и т.н. Унижава се като носи дрехи, които подчертават недостатъците му, и освен това ги цапа. Кара тялото си да страда, като му дава прекалено много храна за смилане и поглъщане. Кара се да страда, като поема върху себе си отговорностите на другите, което го лишава от свободата му и от време за самия себе си.
~ Този, който преживява предателство, поддържа травмата си, като лъже себе си, като се кара да вярва в неверни неща и не спазва ангажиментите към самия себе си. Наказва се като прави всичко сам, защото няма доверие на другите и не моя е да разчита на никого. Или пък когато го прави, е толкова зает да проверява какво правят другите, ч е се лишава от много време, което може да посвети на себе си.
~ Този, който страда от несправедливост, облагодетелства травмата си като е прекалено взискателен към себе си. Не зачита границите си и си причинява много стрес. Несправедлив е към себе си, защото се критикува и му е трудно да види добрите си качества, както и това, което прави добре. Страда, когато вижда само това, което той не е направил, или грешката, която е била допусната от него. Причинява си страдание, тъй като му е трудно д а си достави удоволствие.
Всъщност ние се опитваме да крием травмите, които ни карат да страдаме най-много. Развиваме маската на скован (несправедливост) и маската на контролиращ (предателство), които са маски на контрол и на сила, за да скрием травмите от отхвърляне, изоставяне или унижение. Тази сила служи да прикрие това, което причинява най-голяма болка. Това обяснява защо често виждаме една от тези три травми да се проявява с възрастта, тъй като контролът си има граници. Най-вече маската на скован, благодарение на голямата си способност да се контролира, е тази, която има най-голяма възможност да скрива друга травма. Например човекът мазохист и скован може да успее да контролира теглото си за известно време. Когато вече не може да се контролира, тялото му напълнява.
Душата, която идва на Земята, за да лекува травмата си от предателство, търси родител от противоположния пол, който да е силен, солиден, който знае как да заеме мястото си, който не губи контрол и не е много емоционален. В същото време контролиращият иска този родител да бъде разбиращ, да му се доверява и да отговаря на всичките му очаквания и на необходимостта му от внимание, което ще му спести да се чувства изоставен и предаден. Ако родителят показва безразличие, този човек се чувства изоставен, но ако родителят прояви някаква слабост или липса на доверие в него, той го преживява като предателство. Ако родителят от противоположния пол е твърде авторитарен, агресивен или насилник, много често между тях се установява отношение на сила по време на юношеството, което подхранва травмата от предателство и у двамата.
Човекът е специалист да си намира всякакви основателни причини и обяснения, когато тялото му се променя. Можем да забележим, че не е готов да поиска да се погледне и най-вече му е много трудно да приеме идеята, че човешкото тяло притежава толкова голяма интелигентност. Не иска да допусне, че най-малката промяна във физическото му тяло е начин да привлече вниманието му върху нещо, което преживява в себе си, но с което не иска да се занимава за момента. Ако само човекът можеше да осъзнае, че когато тялото му реши да привлече вниманието му върху някое от вътрешните му поведения, в действителност неговият вътрешен БОГ използва физическото му тяло, за да му помогне да осъзнае, че в този момент има всичко, което му трябва, за да се изправи срещу това, което се страхува да намери. Ние избираме по-скоро да продължим да се страхуваме да открием нашите травми и продължаваме да носим маските си, създадени, за да ги скриват, като по този начин си мислим, че тези травми ще изчезнат.
Спомни си: ние носим маските си, за да се защитаваме, само когато се страхуваме да не страдаме, да не преживеем отново дадена травма. Всички поведения, описани в предишните глави, се използват само когато носим маските си. Щом маската заеме мястото си, ние вече не сме такива, каквито сме, а приемаме по-скоро поведението, свързано с носената маска. Идеалното положение е да успеем бързо да разпознаем маската, която току-що сме сложили, за да идентифицираме травмата, която се опитваме да скрием, и да го направим без да се осъждаме и без да се критикуваме. Може да се случи да смениш маската си един или няколко пъти в продължение на един и същ ден или може да си от тези, които носят една и съща маска с месеци, дори години, преди дадена травма да излезе на повърхността.
В момента, в който си дадеш сметка, бъди щастлив, че си я забелязал и благодари на случая или на човека, докоснал травмата ти, защото това ти позволява да видиш, че тя все още не е излекувана. Поне си го осъзнал. По този начин си даваш правото да бъдеш човек. Особено е важно да си позволиш да отделиш необходимото време, за да оздравееш. Когато успееш редовно да можеш да си казваш: „Ето, сложих тази маска, точно затова реагирах по този начин“, твоето оздравяване ще бъде доста напреднало.
Избрано от: „Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си“, Лиз Бурбо, изд. „Лик“, 2009 г.
Картина: The three masks, 1923, by Juan Gris; chinaoilpaintinggallery
