За невротичните хора обществото е болно ♥ Eйбрахам МАСЛОУ

„…защото в него те виждат преди всичко опасност, заплаха, нападение, егоизъм, унижение и студенина.“

(Portrait of Eduard Kosmack with Raised Left Hand, 1910, by Egon Schiele)

Какво представлява доброто общество?

Успоредно на дадената дефиниция за добрите човешки взаимоотношения, можем да изследваме последствията от вече очевидно необходимата дефиниция за доброто общество като онова общество, което дава на членовете си най-голямата възможност да станат здрави и себеактуализиращи се човешки същества. Това на свой ред означава, че доброто общество е онова, чието институционално устройство е изградено по такъв начин, че да развива, насърчава, награждава и създава максимум добри и минимум лоши човешки взаимоотношения.

Един извод от дадените по-горе дефиниции и тъждества би бил, че доброто общество е тъждествено с психично здравото, а лошото - с психично болното общество, което на свой ред означава съответно удовлетворяване и осуетяване на базовите потребности (т.е. недостиг на любов, привързаност, защита, уважение, доверие и истина и излишък на враждебност, унижение, страх, неуважение и доминация).

Трябва да се подчертае, че социалният и институционалният натиск води до терапевтични или патогенни последици (прави ги по-лесни, по-изгодни, по-вероятни, дава им повече първични и вторични печалби). Той не ги предопределя, нито ги прави абсолютно неизбежни. Знаем достатъчно за обхвата на личностите както в простите, така и в сложните общества, за да уважаваме, от една страна, пластичността и издръжливостта на човешката природа и от друга, странното упорство на вече формираната характерова структура при изключителните индивиди, която им дава възможност да се съпротивляват и дори да пренебрегват обществения натиск. Излиза, че антропологът винаги ще е в състояние да намери един добър човек в жестокото общество и един боец в мирното. Вече знаем достатъчно, за да не приписваме всички злини на обществената уредба, ала Русо. Не смеем да се надяваме, че само с усъвършенстване на обществото всички човешки същества могат да бъдат направени щастливи, здрави и мъдри.

Що се отнася до нашето общество, можем да го разгледаме от различни страни, всяка от които е полезна за една или друга цел.

Например можем да вземем някаква средна стойност за нашето или за което и да е друго общество и да му лепнем етикета на относително болно, крайно болно и т.н. За нас би било по-полезно обаче да преценим и да потърсим равновесие между силите, които стимулират болест, и силите които стимулират здраве. В нашето общество очевидно има много и от двете сили, люшкащи се в изключително крехко равновесие, като властта минава ту в едната, ту в другата група от сили. Няма причини тези сили да не се измерват и с тях да не се експериментира.

Оставяйки настрана подобни общи съображения и обръщайки се към индивидуално психологическите, първо ще се спрем на факта, че културата обикновено се тълкува субективно. Изхождайки от тази гледна точка, можем спокойно да заявим, че за невротичните хора обществото е болно, защото в него те виждат преди всичко опасност, заплаха, нападение, егоизъм, унижение и студенина. Естествено техните съседи, които разглеждат същата култура и същите хора, може да намират обществото за здраво. Двете заключения не си противоречат психологически. И двете могат да съществуват психологически. По този начин всеки много болен човек живее субективно в едно болно общество. Това, съчетано с разгледаното по-горе психотерапевтично взаимоотношение, води до заключението, че терапията може да се формулира като опит да се създаде в миниатюра добро общество.

Същата формулировка би могла да се използва и там, където обществото е болно от гледна точка на голямото мнозинство от своите членове. Тук трябва да се пазим от прекалено краен субективизъм. Обществото, което е болно, за болния пациент е лошо и в по-обективен смисъл (дори за здравите хора), ако не за друго, то защото е в състояние да създава невротични хора.

От: „Мотивация и личност“, Ейбрахам Маслоу, изд. „Кибеа“, 2001 г.
Картина: Portrait of Eduard Kosmack with Raised Left Hand, 1910, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery

В този ред на мисли