„Кое е по-важно – да спечелите един милион долара, или да се радвате на живота, докато се опитвате малко по малко да ги спечелите (въпреки че това не е възможно); да успеете, или да откриете смисъл в усилието, което полагате, за да успеете?“ ~ „Зен-Ум, ум на начинаещ“ (Изд. „Арт“)
(1904 ~ 1971)
Спокойствие
„За учениците на Зен плевелът е съкровище”
В едно зен-стихотворение се казва: „Щом вятърът стихне, аз виждам как цветето клюмва. Във птичата песен откривам покоя на планината”. Преди да се случи нещо в царството на покоя, ние не го усещаме; откриваме покоя, само когато в него се случи нещо. Има една японска поговорка: „За луната има облаци, за цветето – вятър”. Когато видим как облак, дърво или плевел закрива част от луната, ние усещаме колко кръгла е тя. Но когато видим пълна, незакрита от нищо луна, не усещаме нейната кръгла форма по същия начин, както когато я гледаме зад някакъв друг предмет.
Когато правите зазен, вие пребивавате в пълното спокойствие на своя ум, не чувствате нищо, просто седите. Спокойствието, което изпитвате през това време, ще ви даде сила в ежедневието. Затова ще откриете истинската ценност на Зен по-скоро в своите ежедневни занимания, отколкото докато седите в зазен. Това обаче не означава, че трябва да пренебрегвате зазен. Въпреки че не чувствате нищо, когато седите с кръстосани крака, без това преживяване на зазен не можете да откриете нищо - в ежедневието си откривате само плевели, дървета или облаци, не виждате луната. Затова непрекъснато се оплаквате от нещо. За учениците на Зен плевелът, който за повечето хора не струва нищо, е съкровище. С това отношение, каквото и да правите, животът става изкуство.
Когато практикувате зазен, не трябва да се опитвате да постигнете каквото и да било. Необходимо е просто да седите в пълното спокойствие на своя ум, без да разчитате на нищо. Просто поддържайте тялото изправено, не се накланяйте и не се опирайте на нищо. Да поддържате тялото изправено означава да не разчитате на нищо. По този начин ще постигнете пълно физическо и умствено спокойствие. Да разчитате на нещо или да се опитвате да направите нещо по време на зазен е раздвоено, а не пълно спокойствие.
В ежедневието си обикновено се опитваме да направим нещо, да превърнем дадено нещо в друго или да постигнем нещо. Тези опити сами по себе си вече са израз на истинската ни природа. Смисълът е в самото усилие. Трябва да открием смисъла на усилието си, преди да постигнем нещо. Затова Доген е казал: „Трябва да постигнем просветление, преди да постигнем просветление”. Ние не откриваме истинския смисъл на просветлението, след като го постигнем. Старанието да направим нещо само по себе си е просветление. Когато срещаме трудности или сме в беда – имаме просветление. Когато сме опетнени, трябва да имаме спокойствие.
Обикновено ни е много трудно да живеем с мимолетността на живота, но само в нея можем да открием радостта на вечния живот. Ако продължавате да практикувате с такова разбиране, вие може да се усъвършенствате. Ако се опитате да постигнете нещо без него, няма да съумеете да работите както трябва. Ще загубите себе си в битката за целта, няма да постигнете нищо, само ще продължавате да страдате поради срещаните трудности. С правилно разбиране обаче може да постигнете известен напредък. Тогава всичко, което правите, макар да не е съвършено, ще се основава на вътрешната ви природа и малко по малко вие ще постигнете нещо.
Кое е по-важно – да постигнете просветление, или да постигнете просветление, преди да постигнете просветление; да спечелите един милион долара, или да се радвате на живота, докато се опитвате малко по малко да ги спечелите (въпреки че това не е възможно); да успеете, или да откриете смисъл в усилието, което полагате, за да успеете? Ако не знаете отговора, няма да можете дори да практикувате зазен, ако го знаете – вие сте открили истинското съкровище на живота.
От: „Зен-Ум, ум на начинаещ“, Шунрю Сузуки, изд. „Арт“, 1995 г.
Снимка: Shunryu Suzuki Roshi (1904-1971)
