„Всеки започна да гледа другите и да желае и той да бъде гледан, а обществената почит доби цена… Това бе първата стъпка към неравенството и порока едновременно. От тези първи предпочитания се родиха суетата и презрението, срамът и завистта...“
Беседа върху произхода и основите на неравенството между хората
(1754 г., откъс)
С развитието на човешкия род мъките се увеличаваха заедно с хората. Различните почви, климати и сезони можеха да ги принудят да изменят своите начини на живот. Безплодни години, дълги и сурови зими, горещи лета, които изпепеляваха всичко, изискваха от тях нови умения.
Живеещите покрай морето и реките измислиха въдицата, станаха рибари и започнаха да се хранят с риба, а тези в горите си направиха лъкове и стрели и станаха ловци и бойци. В студените страни те се покриваха с кожи от животните, които бяха убили. Гръмотевицата, вулканът или някоя щастлива случайност ги запозна с огъня - ново средство срещу студената зима; те се научиха да запазват огъня, после да го получават и накрая да приготвят върху него месото, което по-рано разкъсваха сурово.
Това многократно повтаряно старание на различните същества към самите себе си и едни към други естествено трябваше да породи в човешкия ум възприятията за известни отношения.
Тези отношения, които ние изразяваме чрез думите голям, малък, силен, слаб, бърз, бавен, страхлив, смел и други подобни идеи, сравнени при нужда и почти несъзнателно, породиха най-после у човека някакъв рефлекс или по-скоро някакво машинално благоразумие, което му посочваше най-необходимите за неговата сигурност предпазни мерки.
Новите знания, които последваха от това развитие, увеличиха неговото превъзходство над другите животни, което той принуди последните да му признаят. Той се научи да им слага примки и ги измамваше по хиляди начини и макар много от тях да го надминаваха по сила в борбата или по бързина в бягането, той стана с време господар на тия, които можеха да му служат, и бич за ония, които можеха да му навредят. Така именно първият поглед, който той хвърли върху себе си, произведе в него и първото вълнение на гордост. По тоя начин, макар още едва да можеше да различава редовете, съзирайки се в първия ред по своя вид, той отдалеч се подготвяше лично да претендира за него...
Тези първи успехи най-после дадоха възможност на човека да напредне още по-бързо. Колкото повече умът се просвещаваше, толкова повече умението на човека се усъвършенстваше. Скоро той престана да спи под първото срещнато дърво или да се оттегля в пещери. Той изнамери няколко вида брадви от твърд и остър камък, които му служеха да реже дърво, да дълбае земята и да си прави колиби от клони, които впоследствие се досети да измаже с глина и кал. Това бе епохата на една първа революция, която създаде един вид собственост, от която може би вече се родиха кавги и битки. Обаче тъй като най-силните вероятно бяха и първите, които си построиха жилища и се чувстваха способни да ги бранят, за вярване е, че по-слабите намериха за по-лесно и сигурно да ги последват, отколкото да се опитват да им ги отнемат...
В това ново състояние, при един прост и усамотен живот, с твърде ограничени нужди и с оръдия, които бяха изнамерили, за да ги задоволяват, хората, радвайки се на много свободно време, се заеха да си създадат много удобства, непознати на техните бащи; това бе първото иго, което те си наложиха, без да мислят, и първият източник на злини, който приготвиха за потомците си. Защото, освен че продължаваха по този начин да изнежват тялото и духа си, понеже тези удобства по силата на навика изгубваха действителни нужди, те в същото време загубваха действителни нужди, лишаването от които стана много по-тежко, отколкото бе приятно тяхното притежаване. И човекът имаше нещастието да ги загуби, без да бъде щастлив да ги притежава...
Всичко започва да се изменя. Дотогава хората бродеха из горите после, преминавайки към по-заседнал живот, започнаха бавно да се сближават, да се обединяват в различни групи и да образуват във всяка страна отделна нация, обединена по нрави и характер не чрез правила закони, а от еднаквия начин на живот и хранене и под общото влияние на климата... По силата на това, че се виждаха постоянно, те пожелаха да се виждат непрекъснато. Едно нежно и приятно чувство се вмъква в душата и при най-малката пречка се превръща в бясна ярост: ревността се събужда заедно с любовта, несъгласието тържествува, а най-нежната от страстите получава жертвоприношения от човешка кръв... Всеки започна да гледа другите и да желае и той да бъде гледан, а обществената почит доби цена. Този, който пееше или танцуваше най-добре, най-красивият, най-силният, най-сръчният или най-красноречивият стана най-почитаният. Това бе първата стъпка към неравенството и порока едновременно. От тези първи предпочитания се родиха, от една страна, суетата и презрението, от друга - срамът и завистта...
...Докато хората се залавяха само за неща, които можеха да бъдат извършени от един човек, и за дейности, при които нямаше нужда от помощ, те живееха свободни, здрави, добри и щастливи, доколкото можеха да бъдат такива по своята природа, и продължиха да се радват на сладостите на независимото общуване. Но от момента, когато един човек почувства нужда от помощта на друг - когато хората забелязаха, че е полезно един човек да притежава храна за двама, равенството изчезна, собствеността се промъкна, трудът стана необходим и обширните гори се превърнаха в засмени поляни, които трябваше да се оросяват от потта на хората и по които скоро робството и нищетата покълнаха, израснаха и дадоха плод.
Металургията и земеделието бяха двата занаята, чието изнамиране предизвика тази голяма революция. За поета те са златото и среброто, а за философа - желязото и житото, които цивилизоваха хората, но погубиха човешкия род...
Изнамирането на другите занаяти беше необходимо, за да се принуди човешкият род да се отдаде на земеделие. Щом бяха потребни хора, за да топят и коват желязото, нужни бяха и други, които да ги хранят. Колкото повече се увеличаваше броят на работниците, толкова по-малко работни ръце оставаха да се грижат за общото изхранване, без да се намаляват гърлата на консуматорите...
От обработването на земята последва по необходимост нейното разделяне, а от признатата веднъж собственост - първите съдебни правила.... Този произход е толкова по-естествен, понеже е невъзможно да се схване идеята за зараждащата се собственост другояче, освен ако се свърже тя с наемния труд; защото не се вижда какво човек може да вложи повече освен своя труд, за да си присвои неща, които сам не е създал. Единствено трудът дава право на земеделеца върху продукта от земята, която той е обработвал, а следователно и върху земята, поне до прибиране на реколтата, и тъй от година на година.
Нещата в това състояние можеха да останат равни, ако талантите бяха равни и ако например употребата на желязото и потреблението на храни биха се намирали в постоянно равновесие: но съотношението, което нищо не поддържаше, бе скоро нарушено. По-силният извършваше повече работа; по-сръчният извличаше повече облаги за себе си; по-изобретателният изнамираше средства за съкращаване на труда; земеделецът имаше повече нужда от желязо, а ковачът - повече нужда от жито; и трудейки се еднакво, единият печелеше много, докато другият с мъка преживяваше...
Ако проследим развитието на неравенството в тези различни революции, ние ще намерим, че установяването на закона и на правото на собственост са неговият пръв етап, институцията на правосъдието - вторият, и че третият и последен етап бе преминаването от законна власт към произволна власт; по такъв начин в първия период бе узаконено съществуването на бедни и богати, във втория - съществуването на силни и слаби, а в третия период - съществуването на господари и роби, което е последната степен на неравенството...
Из „Европейска философия XVII - XVIII в. Антология”, Том 1; Университетско издателство „Св. Климент Охридски”; С. 1994 г.
*Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753; commons.wikimedia.org
