От древни времена хората са търгували с други хора, третирайки ги като стока и гарант за лично благополучие. Историята помни, че повечето потърпевши на робската практика са били чернокожи, подложени на небивали унижения и терор. Според документите, през 1860г. 4 милиона души от населението на САЩ били роби.
Почти по същото време, в умовете на европейците се заражда друга, не по-малко страховита идея – да се създадат човешки зоопаркове, по-късно известни като „етнологични експозиции", „изложба на хора" и „негърски села" . В тях белите хора плащали, за да гледат чернокожи в плен, а също и индианци, ескимоси и др. Живите „експонати" били обличани в традиционните им дрехи и поставяни в клетки, маскирани като типичните за културата им колиби.
За да изглежда обстановката още по-автентична, собствениците на зоопарковете добавяли и екзотични животни: шимпанзета, лами и папагали, които докарвали от колониите.
Най-често хората в плен били разполагани по няколко семейства в т. нар. етнографски комплекси, в които водели традиционния си начин на живот - копаели с примитивни инструменти, приготвяли си храна на огън и като резултат много от африканците рядко преживявали студените европейски зими.
Не са малко и самоубийствата в „етнологичните експозиции". Има сведения дори за цели семейства, избрали да сложат край на живота си, отколкото да живеят по този унизителен и нетърпим зя тях начин.
Постепенно човешките зоологически градини се превръщат в символ на втората вълна на империализма, обхванала Запада, борещ се за колонии. Тогава подобни зоологически градини се появяват в Антверпен, Лондон, Барселона, Милано, Ню Йорк, Варшава, Хамбург. А всяка от тях е посещавана годишно от 200 до 300 хиляди човека.
За огромно съжаление, истината около затварянето на човешките зоопаркове в средата на 20-ти век, съвсем не е свързана с пробуждането на общественото съзнание, а с факта, че около Голямата депресия хората вече не разполагали с излишни пари за подобни „забавления".