Александър Кравчук е полски историк и есеист, професор по хуманитарни науки, бивш министър на културата на Полша. През 1997 г. президентът Александър Квашневски удостоява Кравчук с ордена Голям кръст на възраждането - като признание за изключителния му принос към националната култура. Историческите му книги изследват залеза на държавата на Птолемеите, съдбите на Клеопатра, Юлий Цезар, Нерон, Октавиан Август.
За мъдростта на историята, силата на телата и силата на умовете, споделено от Александър Кравчук.
Всички сме съставени от едни и същи елементи, едно и също е нашето начало. Никой не е по-благороден от другия, освен ако разумът му е по-възвишен и по-възприемчив. Един е светът, който ни ражда.
Мъдрецът трябва да даде от себе си всичко за доброто на държавата и за всеки един гражданин. Длъжен е дори да помага на враговете си. От това задължение нищо не може да го освободи - нито възрастта, нито умората, нито опасността.
Няма никакво значение по какъв път мъдрецът ще стигне до бездействието: дали поради това, че строят на държавата няма да отговаря на мъдреца или мъдреца няма да отговаря на строя на държавата.
Там, където става дума за единството и благото на държавата, трябва да отстъпят всички семейни чувства и обикновени морални принципи.
Ненавистта на робите е погубила толкова господари, колкото и гневът на царете.
Да си упражняваш мускулите, да се грижиш за разширяване на плещите и укрепване на гърдите си - та дори ако това пълнеене се окаже добро и ти пораснат бицепсите, то и така никога няма да се изравниш нито по сила, нито по тежест с един добър вол. Нещо повече: наднормената маса на тялото притиска ума, прави го тромав. Следствие на непрекъснати физически усилия се губи проницателността на мисленето и способността за тежка умствена работа.
Атлетът живее като свиня, а фактически още по-лошо, защото не само трябва много да яде и спи, но и непрекъснато да се упражнява физически. Това е в действителност един дяволски кръг от ядене, пиене, облекчаване, спане и търкаляне в прахта. Тези упражнения наистина дават сила на тялото, но тя е само мнима, тъй като то става неспособно за друг вид дейност и е по-слабо устойчиво на болести, отколкото тялото на нормалния човек. Гимназионите /място за тренировка на атлети в Древна Гърция/ - това са училища за мързел, сънливост и умствен застой. И така атлетът не е в състояние да извърши нищо велико, дори и в своята област.
Който ненавижда греховете, мрази и хората!
Снимки ~ gazetakrakowska.pl, pantheion.pl
