В утрото на 6 август 1945 година американския бомбардировач B-29 „Енола Гей“ хвърля над японския град Хирошима атомната бомба „Little Boy“ („Малчугана“). За пръв път цивилизацията ни използва най-разрушителното оръжие – атомното. За пръв път имаме масово еднократно избиване на хора. Америка решават да прибегне до новото оръжие с безумното оправдание, че то ще вземе десетки хиляди жертви, но ще ускори края на войната и ще спести много повече жертви.
Едва ли по този повод може да се каже нещо по-силно и по-смислено от това, което е написал през 1955 година турският поет Назъм Хикмет.
МЪРТВОТО МОМИЧЕНЦЕ
Аз съм момиченце. Идвам отрано.
Аз спирам и чукам на всяка врата.
Ала не мога пред вас да застана,
че мъртвите нямат лице за света.
Чуйте – във град Хирошима загинах.
И десет години след моята смърт
аз си оставам на седем години,
че мъртвите малки деца не растат.
Миг. И очите ми станаха слепи,
косата ми пламна и гръм връхлетя.
И станах на пепел, на шепичка пепел,
и вятър отвя надалеч пепелта…
Чакам ви. Чакам да чуете вие –
не искам за себе си нищичко аз.
Аз изгорях като листче хартия –
не мога си взе и бонбонче от вас.
Леличко, чичко! Стоя пред вратите
и чакам за подпис. Ще чакам до край.
Чакам да няма дечица убити,
децата да казват: „Бонбонче ми дай!”
Снимки: Atomic cloud over Nagasaki, en.wikipedia.org
