Малка културна история на усамотенето местенце

Откъдето и да го погледнем, нужникът е нужен. Ако в него има и прозорче, можем да видим света отвъд собствената си нужда

Наименованието произлиза от френската дума „toile“, което означава кърпа (тоалетна е „малка кърпа“), тази, която се слага около раменете на дамите и господата, по време на фризиране. Използването на думата се разширява до целия процес около грижите за косата и тялото, който се извършват около малката масичка с огледало, четки, гримове, пудри.

Настанете се удобно!

Около преди 4500 година, общности в Шотландия , Индуската долина (днешен Пакистан) и Месопотамия, са използвали тръби за изкарване на човешките отпадъци от вътрешността на сградите навън.

В древен Рим обществените тоалетни били своеобразни форуми. Римляните повдигали тоги, сядали на мраморни плочи и обсъждайки важни държавни дела или обменяйки последните клюки, без никакво притеснение, пред очите на всички, облекчавали телесните си нужди. На цялата територия на града, но най-вече на големите пазарни площади имало обществени тоалетни - от примитивните нужници до луксозните латрини.

Древните римляни използват застояла урина, за да перат прането си, защото сапунът все още не е бил познат. Амонякът, както е известно, разтваря мръсотията.

„Пускането на водата“ се появява за първи път в Кносос, на остров Крит преди около 4000 години. Използвала се е дъждовна вода, която се е събирала в малки окачени казани, за да отмива нечистотиите и да ги вкарва в тръбите.

Защита на крепостните стени

През Средновековието „пускането на водата“ в тоалетната излязло от мода. Появили се така наречените “garderobes” (гардероби) - малки килери със седалки, надвиснали на рова на замъка. Отпадъците са се изливали по крепостните стени, което не е помогнало много за отмиването им, но поне е държало враговете далеч. Френската дума гардероб обозначава място за временно съхранение на горни дрехи. Вярвало се е, че миризмата на амоняк ще държи бълхите далеч.

Пази се от водата!

Английската дума „loo“ идва от френското „guardez l’eau“, което означава „пази се от водата“. В средновековна Европа, хората често изхвърляли съдържанието на гърнетата си през прозорците, на улицата. Но тъй като все пак са били съвестни граждани са предупреждавали с викове „Guardez l’eau!“ случайните минувачи. Или поне тези, които са им били по-симпатични. В Англия този предупредителен вик е звучал „gardy-loo“, а по-късно съвсем се е съкратил до простото „loo“ (клозет). Някои нощни гърнета са имали изключително красив дизайн:

Специално за кралицата

Сър Джон Харингтн (1561 - 1612) е изобретил първата британска тоалетна с казанче за пускане на водата. Нарича приспособлението Аякс (думата се е използвала като жаргонна за тоалетна) и инсталира една в имението си в Келстън.

Изобретението му има клапан за освобождаване на водата от резервоар. Подарява едно на кралица Елизабет I в Ричмънд Палас, но тя отказва да го използва, тъй като вдигало много шум. Изобретението Аякс не става популярно в Англия, но е добре прието във Франция.

Да си пуснеш водата в тоалетната с Викторианска гордост

Джордж Дженингс (1810 - 1882), английски канализационен инженер, изобретил първите обществени тоалетни с възможност за пускане на вода. Той инсталира "Стаите за усамотение" на голямото изложение на 1851 в Лондон. Заради невероятната възможност да отмиеш нечистотиите, неговото изобретение печели златен медал на Международното здравно изложение в Лондон през 1884 година.

Викторианците измислят „санитарната наука“ – система от знания относно общественото здраве, мръсотиите, заразните болести и са били обсебени от мисълта за канализации, хигиенизиране и чистота. И това е било силно наложително, защото по това време Лондон е бил пословично мръсен – конете са покривали улиците с тор, навсякъде е имало „помийни ями“ с човешки нечистотии, гробищата са били пълни с незаровени разлагащите се трупове, въздухът е станал почти негоден за дишане, поради смрадта от газовите изпарения.

Тоалетни биха могли да бъдат опасни места