„Всички щастливи моменти в живота ми се дължат на случайността”, казва майсторът на хуманистичната фотография Робер Доано. Той оставя след себе си огромно наследство от снимки, които разказват интригуващи истории за живота на хората. Роден през 1912 г. в парижко предградие, той отрано остава сирак и е поверен на грижите на своята леля. 16-годишен, Робер се сдобива с диплома по литография и гравюра от занаятчийското училище и проявява интерес към фотографията. През 1931 г. става асистент на модернистичния фотограф Андре Виньо, а година по-късно прави първите си снимки за Excelsior magazine. После работи за автомобилната компания „Рено”, а през 1939 г. е нает от фотографската агенция RAPHO. Пътуванията му из цялата страна дават път на неговите фоторепортажи и го прославят като „поет на улицата” и „певец на парижките предградия”. Робер представя живота във Франция – скромен, игрив, ироничен. Живот в черно и бяло - с неочакваните случки, спонтанния ритъм на улицата, ексцентричните находки, обикновените хора. Това вижда Доано през своя обектив и споделя: „Чудесата на ежедневието са вълнуващи – нито един режисьор не може да подреди неочакваното, което откриваш на улицата. Ако създаваш образи, не говори, не пиши, не се анализирай, не отговаряй на никакви въпроси”.
Една от неговите най-известни фотографии „Le baiser de l’hôtel de ville”, 1950, го прави колкото прочут и богат, толкова и разочарован от професията. Направена по поръчка на сп. Life, „Целувката” се превръща в химн на младостта, символ на Париж, пролетта и любовта. Колкото и спонтанен да изглежда този красив кадър, години по-късно става ясно, че е режисиран от фотографа и изигран от двама начинаещи актьори. По онова време, целуващи се млади двойки можело да бъдат видени из цял Париж, затова и никой не се усъмнил в тази естествена композиция, а в същия брой на Life имало публикувани още шест подобни фотографии. Но тъкмо този кадър не бил осъден на забрава, а на слава – макар и скандална. Цели 36 години по-късно, през 1986 г., от негатива на тази снимка се ражда плакат, който символизира Париж на влюбените. А не след дълго, от него започват да се роят картички, пощенски марки, тениски, дори спално бельо. Агентството и самият фотограф печелят над 650 000 долара. Но през 1988 г. семейна двойка завежда дело, твърдейки, че тази снимка е направена без тяхно позволение и претендира за 90 000 долара хонорар. Робер Доано печели делото, но този процес му коства творческата искреност и признанието, че наистина е използвал двама актьори за „Целувката”. Но това не е краят на историята. Бившата френска актриса и истинска героиня от фотографията, Франсоаз Борне, предявява претенции за 100 000 франка към фотографа. Доано печели и този иск, доказвайки, че хонорарът й отдавна е платен.
„Това е непретенциозна снимка, такива обикновено се продават лесно – като евтини проститутки”, споделя фотографът с разочарование. 11 години след смъртта му, през 2005 г., Франсоаз Борне отново посяга към най-великия кадър в живота си и вади на търг оригиналната снимка, изпратена й и подписана навремето от самия Робер Доано. Първоначалната цена е 20 000 евро, но за всеобща изненада, снимката е откупена от анонимен швейцарски колекционер за 155 000 евро. Макар Робер да нарича собствената си снимка „проститутка”, тя съвсем не се оказва евтина.
За майсторството на френския фотограф, истории в черно и бяло.
Снимки: cameralabs.org