Приносът на семейство Фройд към разбулването на воала, през който гледаме на човешката душевност, е неоспорим. Зигмунд Фройд е един от най-прочутите личности в западната цивилизация днес, за трудовете на Ана Фройд се знае по-малко, а за последния – Люсиен, който се опита да ни накара да погледнем отвъд тоз воал чрез картините си, се знае още по-малко. Кои са отявлените представители на семейство Фройд и защо значението им е толкова голямо:
„За нещастие, потиснатите емоции не умират. Те са заставени да замълчат. Но вътрешно продължават да влияят на човек.“
Психоанализата получава своето име през 1896 г. и се основава на поредица концепции и хипотези, разработени от Зигмунд Фройд. Като терапевтична процедура завоюва много привърженици, тъй като дава на болните много повече от който и да е друг метод на лекуване.
Фройд е този, който въпреки негативното отношение на научните среди и широката общественост, не спира да се рови, да изследва и да запознава света с откритията си по отношение на най-странното и необяснимо явление на планетата – човешката психика. Нарича себе си „учен по принуда“, тъй като никой по онова време, освен него, не желае или няма способностите да прозре това, което се намира над повърхността на човешкото съществуване.
В един разговор с Джовани Папини, Зигмунд Фройд казва:
„Натуралистите, и особено Зола, ме научиха да гледам спокойно най-отблъскващите неща в живота: чувствеността и нагона, скрити под добрите маниери. Накратко казано - да виждам животинското у човека. Откривайки тези срамни тайни, които ние съзнателно или подсъзнателно крием, аз следвах примера на Зола...“
Автентичността на този разговор не е сигурна, но въпреки това казаното идеално обрисува това, за което Фройд се е борил през целия си живот – да умеем да погледнем на човека с реален поглед. И той смело е отравял взор към най-грозното и срамното в човека, в тъмните и мрачни кътчета на човешката душа, в повечето случаи прилежно скрити, дори от нас самите. Фройд се опитва да ни върне в реалността, и с това си печели немалко врагове.
Всеки учен, който се е осмелявал да навлезе в дебрите на психоанализата след Фройд, е влизал там с намерението да отрече или потвърди теориите и констатациите му. За добро или за зло, всеки, който решава да проникне в тайнствеността на човешката психика, е длъжен първо да мине през трудовете на Фройд и да съобрази това, което има да каже, с казаното преди това от него.
Благодарение на Фройд, човешкото същество разбра, че в мозъка му съществува едно огромно неизследвано поле – незъзнаваното, което ученият нарича „ID“ или „То“. Въпреки че е хулен и отричан от самото начало на кариерата му, та чак до наши дни, въпреки че плаши до смърт обикновения човек с разкритията си относно функционирането на собствения му мозък, никой не може да отрече съществуването на това, което Фройд открива и съобщава на света. Негова заслуга са още откриването на изтласкването, защитните механизми, нарцисизма, психосексуалното развитие, едиповия комплекс, кастрационния комплекс, както и структурата на психиката – То, Аз и Свръх-аз.
Зигизмунд Шломо Фройд се ражда на 6 май 1856 година в еврейско семейство в град Фрайберг в Моравия, по това време част от Австрийската империя. Получава образование, отворено към философията на Просвещението, говори немски език, както и ладински (ибероромански), езика на сефарадите, а по-късно научава и испански, има познания по италиански, френски, латински и гръцки език. Още осемгодишен чете Шекспир, Омир, Шилер и Гьоте. Отличен ученик, той е първенец на класа си през тези седем години в общинската гимназия.
Животът му е пример за постепенно обществено издигане от долната средна класа до най-висшата буржоазия. През февруари 1860 година се установява за постоянно в еврейския квартал на Виена, някогашното гето на австрийската столица. В края на 1873 година постъпва във Виенския университет, за да учи медицина. Чете Фридрих Ницше като студент и купува неговите събрани работи през 1900 година, годината на смъртта му. Дипломира се осем години след началото на своето следване, тъй като го прекъсва на няколко пъти, заради военната си служба и заниманията си с научни изследвания извън рамките на редовното обучение. Започва да пуши тютюн на 24 години – отначало е пушач на цигари, а впоследствие и на пури. Той смята, че пушенето засилва капацитета за работа и че може да го контролира.
През 1939, еврейският му произход го принуждава да се спасява във Великобритания, където умира на следващата година от рак, на 83-годишна възраст.
Sigmund Freud und Anna Freud im Jahr 1928 in Berlin
„Все търсех сила и увереност извън себе си, но те идват от вътре. Винаги са били там.“
Ана Фройд е шестото и последно дете на Зигмунд и Марта Фройд. Така и никога не успява да установи отношения на обич и топлота с майка си. От цялото си семейство намира общ език единствено с баща си и по-късно тръгва по неговите стъпки.
В дневниците и спомените си, Зигмунд отделя повече място на Ана, отколкото на който и да било друг член на семейството си или роднина.
Ана Фройд говори пет езика, започва да се интересува от психоанализата и трудовете на баща си, когато е едва на 15 години. По време на Втората световна война, нацистите започват да тормозят семейство Фройд. Когато идват на вратата им с желание да отведат Зигмунд за разпит, за него се застъпва Ана, и настоява да отведат нея, вместо баща й. На излизане той пъха в ръката й отрова, за да й даде възможност да се спаси от страданията, ако нацистите решат да я измъчват. За щастие я освобождават невредима.
Благодарение на Ана, която успява да уреди бягството, през 1938 г., заедно с майка си и баща си, напускат Виена и се установява в Лондон. Зигмунд е болен и през това време Ана всеотдайно се грижи за него, но той умира само една година след спасението си от нацистите.
В Лондон Ана Фройд работи в приют за деца, пострадали от войната, който днес носи нейното име. Всъщност целия си живот посвещава на децата – първо като детска учителка, а след това и като психоаналитикът, който завинаги изменя представите за детската психология. Така тя успява да комбинира обичта към баща си и обичта си към децата.
Няколко пъти по време на творческата и научно-изследователската си дейност Зигмунд Фройд решава, че е открил достойни и верни последователи, например в лицето на Карл Густав Юнг и Алфред Адлер, но в крайна сметка те го изоставят. Единствено вярна в науката остава дъщеря му Ана. Но докато през своя живот Зигмунд съсредоточава изследванията си в областта на несъзнаваното или „То“, както се нарича в психоанализата, Ана предпочита да изследва Егото – съзнателната част от личността и неговата способност да се тренира социално.
Ограниченият във времето човешки живот не позволява на Зигмунд да обхване и изследва цялата структура и механизми на човешката психика, но Ана всеотдайно продължава тази трудна и неблагодарна задача в трудовете си, доразвива неговата теория, надгражда я и разработва цяла концепция за защитните механизми.
„Ако искаш да бъдеш истински психоаналитик, трябва да имаш голяма любов към истината, към научната истина също както и към личната истина и трябва да поставиш това разбиране за истината по-високо от всеки дискомфорт при срещата с неприятни факти, независимо дали принадлежат към външния свят или към твоя собствен вътрешен свят. Във великите литературни фигури ще намериш хора, които знаят поне толкова за човешката природа, колкото психиатрите и психолозите се опитват да намерят.“
Анна Фройд умира на 8 октомври 1982 в Лондон на 86-годишна възраст.
Lucian Freud by Bruce Bernard, 1993
„Аурата, която излъчва човек, е също толкова истинска, колкото и плътта му.“
Зигмунд Фройд оказва силно влияние и върху изобразителното изкуство, като най-ясно това може да се види в изображенията на Салвадор Дали и Густав Климт. Неговият внук решава да изяви себе си именно чрез този вид изкуство.
Лусиан Фройд е роден през 1922 в Берлин. Той е син на Ернст Фройд, който е архитект и внук на Зигмунд. Емигрира заедно със семейството си още през 1933 под натиска на нациския режим, и от 1939 е британски гражданин.
Негов портрет на гола жена с наднормено тегло, спяща на диван, наречена "Спяща социална работничка", бе продаден за 33.6 млн. долара - световен рекорд за творба на жив художник. Платното е закупено от руския милиардер Роман Абрамович. Останалите му творби също се продават за астрономични суми.
Психологическото проникване в картините му е хем очаквано, предвид гените му, хем потресаващо, тъй като рядко може да се види артист, който толкова смело и безкомпромисно да умее да погледне и изобрази най-противното в човешката природа. И макар дядо му да се рови в неприятното в душевния свят на човека, Лусиан ни показва гротеската в нейните физически измерения. Чрез потресаващите си изображения, Люсиен ни показва това, което обикновено отказваме да видим, това, което държим скрито и за което дори не си позволяваме да мислим, като по този начин успява да съхрани любовта на семейството си към истината – такава, каквато е. Това доказват и думите му: „Интересувам се единствено от рисуването на истинския човек.“
Лусиан умира през 2011 година, на 88-годишна възраст. По време на жизнения си път художникът има многобройни връзки, няколко брака и повече от десет деца. Една от дъщерите му Джейн Макадам продължава делото на рода си – търсенето на истината, в областта на рисунката, графиката, скулптурата и дигиталните изкуства, участва в различни арт прояви в Ню Йорк, Лос Анджелис, Тайпе, Берлин и в Чехия...
Автор: Десислава Димитрова
Снимки: theredlist.com, freud-museum.at
