„Такъв е животът и така трябва да го използват хората: смело, неустрашимо и усмихнато - въпреки всичко.“ ~ Роза Люксембург
Rosa Luxemburg (1871-1919), Unknown photographer around 1895-1900
На 15 януари 1919 г. войници нахлуват в апартамент в западен Берлин и арестуват комунистическите революционери Роза Люксембург и Карл Либкнехт. Въпреки че нямат заповед за арестуване, те ги отведжат и затварят.
Люксембург е измъчвана и убита, а тялото й е изхвърлено в Ландверския канал. Трупът й е намерен четири месеца по-късно. Либкнехт е отведен в парка Тиргартен на запад от града и е екзекутиран с куршум в главата.
Само за няколко часа двете най-важни фигури на революционния социализъм в Германия са брутално екзекутирани. По думите на историка Исаак Дойчер, „убийството на Роза Люксембург става последният триумф на кайзерова Германия и първият на нацистка“.
Когато погледнем живота Роза Люксембург, която по това време е на 47 години, едва ли е изненада, че умира толкова млада. Родена е на 5 март 1871 година в контролирана от Русия Полша и е петото дете в буржоазно еврейско семейство.
Участва в революционната политика, още докато учи в гимназията.
От 1886 г. тя принадлежи към полската лява пролетарска партия, основана през 1882 г., предхождаща руските партии с двадесет години. Включва се в политиката чрез организиране на обща стачка, което води до убийството на четири от нейните лидери и разпускане на партията, въпреки че останалите членове, включително Люксембург, продължават да се срещат тайно.
На 18 години бяга в Швейцария, където продължава образованието си в Цюрихския университет. Изучава философия, история, политикономия, юриспруденция и математика и води революционна пропаганда сред студентите, участва в работата на кръга от полски политически емигранти, положили началото на революционната социалдемокрация в Полша, води борба против Полската социалистическа партия. В университета се запознава със социалиста Лео Йогихес, двамата се влюбват един в друг и остават така до края на живота си, но никога не стават истинска двойка.
Тя остава член на социалистическите интелектуални кръгове, несъгласи с руските си съвременници за значението на национализма . Точно преди края на века, се мести в Берлин, където се включва в германската Социалдемократическата партия. Но винаги остава в крайната лява част и когато партията подкрепя германското участие в Първата световна война, тя отива в опозиция.
Проявява се като талантлив журналист и оратор. Многократно и задълго седи в полски и германски затвори. След началото на руската революция от 1905 г., Люксембург тайно отива във Варшава и взима дейно участие в революционните действия на полския пролетариат. Царската охрана най-накрая я залавя и тя прекарва на три пъти дълги месеци в затвора под заплахата от разстрел или каторга. Германските й другари успяват да я спасят от затвора и през 1907 г. Роза заминава за Германия, като не се връща повече никога в Полша.
В течение на няколко години, тя води курсове по марксизъм и икономика в партийната школа на германската социалдемократическа партия. Монументалната й работа „Натрупването на капитала“ (1913 г.) изследва множество икономически аспекти и проблеми.
Либкнехт е шест месеца по-млад от Роза.
Роден е в Лайпциг през 1871 г, израснал в „ляво“ семейство, по време, когато социалистическите партии са забранени в Германия. Също високо образован – учи право и политическа икономика в Лайпциг и в Берлин.
Гради кариера като адвокат и писател, като дори прекарва известно време в затвора за текста „милитаризъм и антимилитаризъм“. Докато е в затвора, успява да спечели изборите в Пруския ландтаг и през 1912 г. е избран за Райхстага. В листовката „Главният враг е в собствената страна!” от май 1915 г. Либкнехт посочва, че главният враг на немския народ е германския империализъм.
Въпреки факта, че е парламентарист, той е изпратен на източния фронт, където отказва да се бие и се занимава с „невоенни задължения“. Задълженията му са били да бели картофи, да цепи дърва и да погребва мъртвите. Либкнехт претърпява физически срив. През 1916 г. го изхвърлят от Социалдемократичеката партия, а това води след себе си политически съюз с Люксембург.
От самото начало на войната, Роза Люксембург започва своята революционна агитация против нея.
Заедно с други революционери те двамата създават антивоенната лига на Спартак през 1916 г. В нелегалния им комунистически ъндърграунд пишат и разпространяват революционните „Спартакови писма“, призоваващи за сваляне на правителството. Въпреки че дейността им остава тайна, двамата открито призовават за край на войната и биват затворени заради радикалното си мислене. Даже и в затвора не прекратява агитационната си и пропагандиската работа, изпращайки конспиративно брошури, листовки и възвания против войната.
В революционния плам, довел до края на войната през 1918 г. те биват освободени от затвора. На 01 януари 1919 г. двамата трансформират лигата на Спартак в Комунистическа партия на Германия.
Тази организация бързо се възползва от хаоса, който завладява Германия с поражението на западния фронт. Започват демонстрации, а Либкнехт провокативно обявява на 6 януари, че правителството на Социалдемократическата партия вече не е законно. До 12 януари протестите достигат такъв размер, че правителството призовава армията да ги потуши.
Либкнехт и Люксембург се скриват, но дните им са преброени. Само след три дни военните сили откриват скривалището им. Подозрението, че екзекуциите им са извършени по заповед на правителството на Социалдемократическата партия никога не са доказани.
Христо Смирненски публикува на 20 януари 1923 във „Работнически вестник“ , поема на нейно име, която завършва с думите:
Смъртта понякога е твърде жалка,
живота - непосилно груб,
а в черната прощална катафалка
лежи звезда наместо труп.
Пред погледа вулканен стълб се вдига -
вулкан от подвиг и копнеж,
и виждаш: цялата земя не стига
едно сърце да погребеш.
Снимка: Rosa Luxemburg (1871-1919), Unknown photographer around 1895-1900 - commons.wikimedia.org, public domain