Ще ви разкажем за едно място, наречено Taylor Camp – по-известно като тропическата хипи утопия без правила, политика и сметки за плащане. Това било място, на което облеклото нямало никакво значение, хората правели любов, а единствената забрана била изричането на думата „война".
Всъщност, тази история доста напомня на сюжета от филма „Плажът", а фактът, че се е случила наистина, я прави още по-вълнуваща.
И така. Taylor Camp е основан през пролетта на 1969 г. от тринадесет хипита, търсещи убежище от продължителните бунтове в Америка и полицейска бруталност. След като избягали от домовете си, те се отправили към Хаваи и достигнали до тих, отдалечен остров на име Кауаи, в който се влюбили от пръв поглед.
„Бяхме част от антивоенно движение и в един момент се оказахме преследвани от закона. Изправиха ни пред два избора – да омърсим ръцете и душата си или да напуснем родината, която ни принуждаваше да приемем насилието за нещо нормално. Цял живот сме вярвали, че човек не бива да допуска никакво насилие над себе си, независимо откъде идва то – от власт или от Бог, макар и от обич! Затова решихме да си тръгнем, да пътуваме, да посетим Азия, Европа... да намерим място, където да създадем свой собствен рай." - разказва Сандра Шауб, една от основателките на Taylor Camp.
Хауърд Тейлър, брат на Елизабет Тейлър, който по това време живеел на острова, приел присърце съдбата на тези семейства и им отстъпил безвъзмездно част от земята си, където хората започнали да строят жилища от бамбук, дърво и предмети намерени на боклука и реставрирани собственоръчно.
Така било поставено началото на този приказен рай, в който жителите успели да привлекат лекар и акушерка, а дори и да убедят училищния автобус да включи Taylor Camp в плана си, за да могат децата им да ходят на училище.
С течение на времето сърфисти, пътешественици и ветерани от войната във Виетнам, се присъединили към комуната и Taylor Camp се разраснал до 120 души, обитаващи 7 акра земя.
Последвали 8 дълги години на безгрижие, придружени с много марихуана, игри, нудизъм и секс.
Но, както често се случва, една утопия не може да просъществува твърде дълго и накрая бива безпощадно зашлевена от силната ръка на реалността. Местните жители на острова започвали все повече да се оплакват от шума в комуната, обвиняващи я, че е гнездо на поквара и разврат.
През 1977 г. правителството национализирало земята на Taylor Camp, хипитата били прогонени, а мястото - обявено за държавен парк.
Днес членовете на някогашната комуна са пръснати по всички краища на света и са се нагодили спрямо установените правила на живот. Но те никога няма да забравят онези 8 щастливи години в Taylor Camp, споменът за които ги кара да потръпват всеки път.
