Истински човек е оня, който се грижи по-малко за себе си, а повече за народа си ♥ Панайот ВОЛОВ

На 26 май 1876 г. след предателство, раненият Апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг и един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет, Панайот Волов намира смъртта си във водите на река Янтра край град Бяла. С него загиват и другарите му Георги Икономов и Стоян Ангелов.

„Волов - апостол на въстанието на 1876, и други двама още въстаници след провалянето на движението, като им се отказало навсякъде убежище и гонени от турската потеря, пристигнали на брега на Янтра, която била пришла буйна и голяма. Там, за да не паднат в ръцете на гонителите си, по предложение на Волова предпочели смъртта и се хвърлили в реката.“

~ Бележка на Иван Вазов към стихотворението му „Волов“ (1883 г.)

Панайот Волов (23 януари 1850 ~ 26 май 1876 )

„…Ти разбра, драги ми вуйчо, че аз ти отправям тая молба не за своя полза. Нашият народ е още прост и той има нужда от учени люде, които да го изведат на правия път. Без тях още дълго ще се лута из мъглите на живота, без да види скоро ясен ден над себе си… Защото знаеш, че истински човек е оня, който се грижи по-малко за себе си, а повече за народа си. Такъв истински човек желая да бъда и аз. Но понеже нямам богатства –  да раздавам от тях, искам да раздавам душата си…“

Из писмо на Панайот Волов до вуйчо му Маринчо Бенли, заможен търговец и патриот, член на Добродетелната дружина, политическа организация на т. нар. „стари“ в българското революционно движение

...

„Слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко – за Отечеството си, за България. Когато го избират за Апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1875г., той взема за помощник Георги Бенковски – един прост кара-абаджия от Копривщица. И после, като вижда, че този прост кара-абаджия е гений, че е роден за водач, за пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело. Такъв случай в световната история няма. Това е един-единствен случай. И това прави българинът от Шумен – Панайот Волов... Баща ми е търгувал с баща му – Вичо Волов. Къщата им бе на главната улица. Знам целия му род. Шумен даде на България едно име – и то му стига – Волов...“

Думи на Атанас БУРОВ (из „Срещи с Буров“, Михаил Топалов-Памукчиев, 1990 г.)

...

ВОЛОВ Иван ВАЗОВ, „Епопея на забравените“

Те бягаха бледни пред дивата сган.
И Волов, юнакът, цял в кърви облян,
извика: „О, боже! О, адска измама!
подвигът пропадна и надежда няма!
къде да се скрием от безславната смрът?“
Балканът
Аз нямам за вази ни завет, ни път.
Градът
Аз имам бесила.
Хижата
Аз имам проклятья.
Янтра
Елате, нещастни, във мойте обятья!

Пловдив, ноември, 1883
...
Снимка: Панайот Волов (23 януари 1850 –-26 май 1876 ), wikipedia.org

47216 Преглеждания