Годината на ШЕКСПИР ♠ Монети с череп, роза, корона и нож в чест на Барда

„Да обичаш – това означава да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност , докато станеш купчина пепел”.

2016 г. ще бъде белязана от куп събития и чествания по цял свят, посветени на 400-та годишнина от смъртта на Уилям Шекспир. Още във втория ден на годината Английската хазна обяви, че ще пусне в обръщение нова монета от 2 паунда, с която ще отбележи творчеството на Барда. С череп и роза ще бъдат отбелязани трагедиите на Шекспир, а с корона и нож – историческите му драми.

Докато Англия е във вихъра на Шекспировите сюжети, ето някои малко известни факти от живота на твореца, чиито произведения принадлежат на вечността.

Шекспир е бил един от богаташите на времето си. От своята кариера като драматург и актьор Шекспир бързо натрупва цяло състояние. Още на 33 години си купува втората най-голяма къща в Стратфорд на Ейвън. Впоследствие си купува имот и в Лондон.

Шекспир се е изявявал и като съавтор. Било е разпространена практика по онова време драматурзи да пишат пиеси заедно. Макар Уилям Шекспир да е предпочитал да работи сам, той също си е сътрудничил с колеги. Работи с Джон Флечър по „Хенри VIII“ и с Томас Мидълтън по „Тимон от Атина“. Счита се, че пасажи от „Макбет“ също са написани от Мидълтън.

Шекспир е отговорен за английския език, който се говори днес. Сега трудно се разбира изказа на Шекспир. Бил е сред авторите с най-богат речник, а и е измислил много думи, разпространени в англоговорящите страни в наши дни.

Сонетите на Шекспир не са автобиографични. Това няма как да се знае със сигурност, но писането на сонети от драматурзите в епохата на Шекспир е било начин да се демонстрира стил и оригиналност. Затова, най-вероятно, докато е писал, Шекспир е опитвал да впечатли публиката, а не да бъде автентичен.

Дъщерите му са били неграмотни. От трите дъщери, които имат Уилям и Ана, оцеляват две – Джудит и Сюзана. И докато Сюзана може да пише името си, то Джудит успява да се научи единствено да се подписва. Тогава обаче грамотността е била умение, характерно само за някои мъжки професии.

Шекспир е бил мъж на своето време, а това време не е ценяло грамотността у жените.

Шекспир не се е интересувал от идните поколения. Поне що се отнася до неговото творчество. Не е бил загрижен дали пиесите му ще се четат, след като той си отиде. Чак 7 години след неговата смърт колеги от театъра съставят първата колекция с негови творби.

Уилям Шекспир няма наследници. Единственият му син Хамнет умира на 11. Сюзана няма деца, а тези на Джудит умират още докато са млади. Никой от тримата му братя не се жени. Родът Шекспир спира да съществува 25 години след смъртта на поета.

Театърът се подиграва с творчеството му след неговата смърт. След смъртта му театрите правят каквото си искат с пиесите на Шекспир. Най-абсурдното е, че в един момент премахват трагичното в трагедиите, като им слагат щастлив край. Истинска почит към Шекспир започва да се отдава едва през ХIX век.

Шекспир се сдобива със сериозни врагове. Сред тях са Волтер, Джордж III и Джордж Бърнард Шоу. Шоу дори споделя пред вестник, че би искал да го съживи и замеря с камъни. Представете си само, ако Шекспир имаше „Туитър“!

 

Източник - lira.bg 

В този ред на мисли